Страница: - Страницата не съществува
 



Архив:





 TUFEMIПреглед на видео презентацията

 
 НТЛ са дискриминирани!

СТАНОВИЩЕ
Относно проект на заповед относно определяне на допълнителните възнаграждения за специфични условия на труд, изплащани на държавните служители от Министерството на вътрешните работи

В представеният проект и Приложенията от № 1 до № 13 към него НИКЪДЕ не фигурират служителите от НТЛ, което считаме за дискриминационно отношение към тях на работното място и ще доведе до демотивация на тези служители!
В т.1 в проекта е посочено че „Специфични условия за труд са тези особености на полагания от държавните служители в МВР труд и на извършваните от тях специфични дейности съгласно функционалните им задължения”.
Длъжността на служителите в НТЛ е специфична и те учавстват в по-голямата част от действията съгласно НПК, извършвани от служителите посочени в тези Приложения - огледи, претърсване и изземване, личен обиск, разпознаване, както и специфините дейности по изследване на иззетите веществени доказателства и следи.
Отделно от посоченото дотук, част от НАЙ-МРЪСНАТА дейност се извършва именно от служителите на НТЛ. Те работят в едни от неблагоприятните среди и с вещества, които са опасни за здравето и са посочени в съответните наредби.
Не сме съгласни с т.5 от проекто-заповедта, тъй като тя дава възможност за премахване или намаление на базата при съществуващи специфични условия на труд, което ще доведе до безмисленост на тази Заповед.
Не сме съгласни условията, свързани с рискове за живота и здравето да бъдат заплащани само когато са работи повече от половината от законноустановеното работно време. Това практически и физически не е възможно, точно поради естеството на извършваната дейност независимо от направлението т.е. служителите може всеки ден да работят по два часа в такава среда, което да е толкова вредно, колкото и ако работя повече от половината време. В същата точка не е определено кой и как ще отчита времето, при което служителят е тези условия.
Абсурдно е на ръководителите по т.6 да се вменява да извършват анализ на специфичните условия на труд за всеки служител поотделно тъй като те се определят от длъжностната характеристика на всеки.
Изразяваме несъгласие с цитираните в Приложенията проценти да са “до”. Това дава възможност за индивидуално поставяне на такива проценти и до абсурдната ситуация на двама служители с еднаква дейност в една структура да бъдат определяни различни проценти, което ще доведе до напрежение и противопоставяне на служители, от което системата само ще губи. Напълно се противопоставяме на създадената досега практика някои ръководители да обвързват тези проценти с изпълнението на служебните задължения. За това си има други механизми.

Председател ПСД – Видин:......./п/......
Гл. полицай И. оргиев

Председател СД СФСМВР –Видин .../п/......
Инспектор ІІ ст. Е. Недялков


 

 Отчитането на положения труд остава проблем

СТАНОВИЩЕ
Относно дейността на работната група по изменение и допълнение на Инструкция Iз-343/05.03.2009г. за реда за разпределение на работното време на държавните служители в МВР, отчитането му и компенсиране на работата извън установеното работно време.


Министерството на вътрешните работи е държавна институция, която осъществява дейността си в служба на обществото въз основа на Конституцията на Р България, международните стандарти за защита правата на човека и българските закони. Министерството на вътрешните работи защитава живота и имуществото на гражданите, опазва обществения ред, противодейства на престъпността и осигурява защита при пожари, бедствия, аварии и катастрофи. В своята дейност МВР спазва, защитава и уважава правата на човека, като съдейства за утвърждаване на принципите на правовата държава и не допуска дискриминация. Въпросът за противоречивата практика на административните органи е толкова важен, колкото и въпросът за противоречивата практика на съдилищата. Това е така, защото в практиката на административните органи по конкретен материалноправен въпрос, свързан с прилагане на една и съща правна норма към еднаква фактическа ситуация, но на различни субекти, е възможно да се издават индивидуални или общи административни актове с различно съдържание.
Това означава, че от едни и същи подзаконови нормативни актове се създават различни правни последици по своята същност на различните адресати на тези норми. Поради тази причина с ваша заповед № Iз- 23/07.01.10г. бе създадена работна група за изменение и допълнение на Инструкция Iз-343/05.03.2009г. за реда за разпределение на работното време на държавните служители в МВР, отчитането му и компенсиране на работата извън установеното работно време. Като участник в тази работна група, представляващ интересите на СФСМВР искам да изразя становището на Федерацията по отношение на приетите промени.
Основният проблем, довел до множеството жалби по отношение на правилното и еднакво тълкуване на инструкция Iз-343/05.03.2009г. е, че според чл. 211 в МВР се установява ненормиран работен ден, работа на смени, а за служители, изпълняващи служебните си ангажименти във вредни, опасни или специфични условия на труд, е предвидено намалено работно време, но в самата инструкция никъде не е разграничено в отделни норми разпределението на работното време според чл. 211 от ЗМВР. Ръководителите по чл. 9 от ЗМВР при изготвянето на нормативния акт по
чл.3 от инструкция Iз-343/05.03.2009г. тълкуват погрешно основните понятия като време за хранене, физиологични почивки, обедна почивка и възможно ли е да са прилагат съответните термини едновременно при основните видове разпределение на работното време в МВР, работа на ненормиран работен ден и работа на смени. За да се въведе сменен режим на работа е необходимо дейноста, която ще се организира да е непрекъсваема. Организирайки тази дейност е нужно да се подчертае, че е немислимо да се предвиждат почивки, които да не влизат в работното време и да се прекъсва дейност, която по презумпция е непрекъсваема. В общия нормативен документ какъвто е Iз-343/05.03.2009г. не трябва да се предвиждат почивки по време на смяна, които ще доведат до грешно тълкуване и прилагане, а несъмнено това ще доведе до отслабване на дейността на правоохранителните и законоприлагащи органи, свързана със защита живота и имуществото награжданите, опазване обществения ред, противодействие на престъпността и осигуряване защита при пожари, бедствия, аварии и катастрофи. Именно това беше едно от предложенията на СФСМВР - разпределението на работното време да бъде разграничено в отделни хипотези взависимост от това какво разпределено работно време ще регламентират: на смени или на ненормиран работен ден.
Съгласен съм, че в отделни дейности на МВР могат да се предвиждат почивки, но нека да залегнат в специфични подзаконови нормативни актове, регламентиращи специфични или отделни видове дейности в МВР, а не в Iз-343/05.03.2009г, който се явява общия нормативен акт, регламентиращ разпределението на работното време в цялата система на МВР. Такива почивки могат да се предвидят единствено в нормативен акт, организиращ специфичен вид дейност, като например инструкция I-66 /15.09.1994г. регламентираща организацията на дежурството в МВР, които нормативни актове са специфични и следва да се прилагат приоритетно пред Iз-343/05.03.2009г, явяващ се общ нормативен акт.
Съгласно Глава петнадесета – Служители на МВР от ЗМВР чл. 202 (4) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) Извън възнагражденията по ал. 1 на държавните служители се изплащат и допълнителни възнаграждения, определени със закон или с акт на Министерския съвет, във връзка с допълнителните разпоредби пак на ЗМВР § 1а. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) За неуредените в Глави петнадесета, шестнадесета, осемнадесета и деветнадесета въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за държавния служител. Именно това е връзката, която дава право на служителите от МВР да получават допълнителни възнаграждения за: /чл 67 ал. 3 от ЗДС/
1. прослужено време;
2. работа в почивни и празнични дни;
3. извънреден труд;
4. работа през нощта;
5. време на разположение;
6. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) постигнати резултати по ред, установен със закон или с акт на Министерския съвет или с вътрешните правила за работната заплата;
7. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) други допълнителни случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет.
(4) Размерите и условията за получаване на допълнителните възнаграждения се определят с акт на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Неуредените в ЗМВР хипотези са допълнително възнаграждение за работа в почивни и празнични дни, работа през нощта и време на разположение. Във връзка с чл. 67 от ЗДС е издадена с акт на Министерския съвет и Наредба за служебното положение на държавните служители, в сила от 22.03.2000 г. Тя е приета с ПМС № 34 от 20.03.2000 г. и постановява размера и начина на разграничаване на основните понятия като нощен труд, работа през нощта, време на разположение, и дава указания по отношение на формирането на основна заплата и допълнителните възнаграждения към нея, полагащи се на държавните служители. Недоумение буди нежеланието на членовете на работната група да бъдат включени в измененията основни хипотези, характеризиращи разпределението на работното време, регламентиращи разпределението и отчитането на работното време по протоколи от приложения за положен нощен труд, труд по време на почивни и празнични дни. Въпреки, нежеланието да се поставят в протоколите на Iз-343/05.03.2009г предложените от СФСМВР хипотези, те са действащи правни норми и независимо че МВР не показва желание за регламентация в подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на ЗМВР, законодателят е предвидил тези хипотези да действат в момента и отговорността за прилагането им тежи на ръководството на МВР.
Съгласно чл. 211 "(5) Работата извън редовното работно време се компенсира със:
1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите по ал. 4;
2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа - за служителите по ал. 3, във връзка с чл 212 ал. 1 т 3. допълнителен платен годишен отпуск по чл. 211, ал. 5 - до 12 работни дни";
Това означава, че ЗМВР очертава рамката, в която могат да бъдат служебно ангажирани служителите в МВР. Обикновено при служителите работещи на смени допълнителният платен годишен отпуск се покрива до средата на календарната година. Оттук възниква въпросът дали труд, положен над 50 часа на отчетен период през втората половина на календарната година, трябва да се полага, тъй като не е предвидено в ЗМВР да се овъзмездява? Друг е въпросът и дали тези служители, извършвайки административната си дейност, не допускат техните действия да бъдат лишени от компетентност, защото съгласно ЗМВР те не трябва да бъдат служебно ангажирани или по-точно нямат вече правомощия по ЗМВР. Компетентността представлява властническо правомощие на определен по закон орган да може само той за определени случаи, в определени териториални предели и за даден период от време да издава предвидените актове на държавно управление. Без да се заложат хипотези, регламентиращи изброените проблеми, е немислимо изменението и прилагането на инструкция Iз-343/05.03.2009г.
Като член на работната група заявявам, че въпреки поставените от мен проблеми и решения за регламентирането на горепосочените проблеми, в работната група се взе решение за нерешаването им. Нужната промяна в инструкция Iз-343/05.03.2009г. ще допринесе в ежедневната си работа МВР да въведе утвърдени световни и европейски професионални практики и да отговори на очакванията на обществото, на което служи.

18.02.2010 г.
гр. София

ЗА УС на СФСМВР: Добромир Добрев


 

 Предложения за промени в Инструкцията за допълнителните възнаграждения за специфични условия на труд

Във връзка с проекта за изменение и обединяване на Инструкция Із-1639/20.12.2008 г. за видовете и размерите на допълнителните възнаграждения за специфични условия на труд и за научна степен, изплащани на държавните служители от Министерството на вътрешните работи и Инструкция Із-2031/09.11.2006 г. за видовете и размерите на допълнителните възнаграждения за специфични условия на труд, които се изплащат на държавните служители от Главна дирекция «Гранична полиция» /ГДГП/ към Национална служба «Полиция» /НСП/ от страна на СФСМВР правим следните бележки и предложения:
В разглежданите инструкции не са включени по никакъв начин (според нас – несправедливо и неоснователно) най-малко две категории държавни служители – оперативните дежурни (във всички стуктури на Министерството) и служителите, извършващи експертна дейност (експерти и младши експерти).
В извънработно време оперативните дежурни поемат част от задълженията на ръководителя на съответната структура, което налага допълнително натоварване и отговорнист в работата им. Функциите им на всички нива включват необходимост от изключително бърза и компетентна реакция в определени ситуации, както и контрол на изпълнението на разпореждания на ръководителите на съответните структури. От друга страна голямата част от тях са държавни служители с най-ниска категория (Е) и нинкакви допълнителни възнаграждения.
Служителите, извършващи експертна дейност, освен участието си в разкриване на престъпления често са натоварени с отговорността да защитават заключенията си пред съда. Отделно от това в условията на Гранична полиция на тези служители основно е възложено извършването на проверки на втора контролна линия – отговорна и често напрегната дейност, качественото извършване на която е едно от изискванията за включване на Р България в Шенгенското пространство.

Предвиденият в Инструкция Із-2031/09.11.2006 г. размер на допълнителното възнаграждение за служителите, извършващи граничен паспортно-визов контрол определено е в сериозен дисбаланс с този, предвиден за служителите от направление Охрана на държавната граница. Служителите на ГКПП, извършващи граничен паспортно-визов контрол също носят пряка отговорност за охрана на определен участък от държавнатата граница. Отделно от това преките им служебни задължения предполагат свързана със сериозно психическо натоварване дейност, изразяваща се във вземане на решения за изключетилно кратко време дали конкретно лице или превозно средство може да бъде пропуснато да премине границата. Допълнителна отговорност тази категория служители носят и във връзка с включването на Р България в Шенгенското пространство.

Конкретни предложения:

От Инструкция Із-1639/20.12.2008 г. за видовете и размерите на допълнителните възнаграждения за специфични условия на труд и за научна степен, изплащани на държавните служители от Министерството на вътрешните работи и Инструкция Із-2031/09.11.2006г. за видовете и размерите на допълнителните възнаграждения за специфични условия на труд, които се изплащат на държавните служители от Главна дирекция «Гранична полиция» /ГДГП/ към Национална служба «Полиция» /НСП/ да отпаднат текстовете, обвързващи размера на допълнителното възнаграждение с качеството на изпълнение на служебните задължения (чл.1, ал. 4 и второто изречение на ал. 8, респективно второто изречение от чл. 7, ал. 7).

Да се уеднакви базата за определяне на допълнителните възнаграждения, определена с чл. 1, ал. 2, респективно чл. 2, от разглежданите инструкции.

В двете инструкции да бъдат включени оперативните дежурни (като отделно от това се разгледа въпросът за промяна на категория Е в Д) и служителите, извършващи експертна дейност.

Да се преразгледа определеният в Инструкция Із-2031/09.11.2006 г. размер на допълнителното възнаграждение за служителите от ГКПП, пряко ангажирани с извършването на граничен паспортно-визов контрол – до командир на отеление (началник смяна) включително, като се доближи максимално до предвидения за останалите служители изпълняващи задачи по охрана на държавната граница.

Навсякъде в текста на заповедта да отпадне ограничението „до” във връзка с определянето на максималния процент върху сумата от 160 лв.

Да се запази възможността за увеличаване на допълнителното възнаграждение с до 50% с оглед на натовареността свръх обичайното равнище, тъй като това означава допълнително излагане на специфични условия.

Към. т. 1 да се добави нова т. „с” – „Извършване на експертно-криминалистическа дейност”.

В т. 6 след думите „реално участие” да се добавят думите „или непосредствено ръководство и организация”.

В т. 9 думата след „оперативно-издирвателна” да се добави запетая и думите „както и експертно криминалистическа”, след думата „дейност” да се добави запетая и думите „свързана с огледи на местопроизшествия, участие в оперативно-следствени мероприятия и друга експертна дейност, подпомагаща оперативно-издирвателната и разследваща дейност”. В същата т. 9 думата „без” да се замени с „включително”, в скобите да се добавят думите „сектор „Криминален анализ” – СДВР”.

В т. 15.2 след думите „и други ценности,” да се добавят думите „и дейности по КОС”.

Т. 19 да остане.
Т. 22 да отпадне с оглед промяната, която предлагаме в т. 9.
Т. 42 да отпадне с оглед основанията за отпадане на раздел VII.

Да се добави нов раздел:

РАЗДЕЛ хх
Допълнително възнаграждение за извършване на административна дейност – обработка на лични данни, работа със секретни материали, административно обслужване на граждани и служители.

Т.хх На държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение, които извършват обработка на лични данни по смисъла на ЗЗЛД и работа с материали с ниво на достъп „секретно” и нагоре по смисъла на ЗЗКИ, както и административно обслужване на граждани и служители, се изплаща допълнително месечно възнаграждение, както следва:
1. СДВР, РУ към СДВР и участъци към РУ към СДВР – до 50 на сто;
2. ОДМВР, РУ към ОДМВР и участъци към РУ към ОДМВР – до 35 на сто;
3. Структури от по-ниско ниво – до 25 на сто.

В процеса на работа по промените в текста на проекто-заповедта може да възникнат допълнителни предложения и бележки, за което ще Ви уведомим своевременно.

01.02.2010г.
гр. София

ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
СФСМВР: Г. Грозев


 

 СУЦ: Механизмите и протоколите за оценка да се опростят и операционализират!

СТАНОВИЩЕ
Относно предложение за промени в Наредба Iз-787/13.05.2009г. за условията и реда за формиране на допълнително възнаграждение за резултати в служебната дейност

I. СУЦ представлява принципно различна система от наличните механизми за оценяване на служители, като в много отношения или влиза в пряк конфликт с тях, или поставя критерии, несвързани с изискванията на основната система. Служителите се оценяват едновременно по две системи с различни критерии, като СУЦ се явява вторична и допълнителна система по отношение на основната функционираща система.
Неизпълнението на критериите по основната система влече след себе множество проблеми за служителите – привличане на дисциплинарна, административна, гражданска и дори наказателна отговорност. В същото време в рамките на основната оценъчна система са инкорпорирани различни подсистеми за обща и текуща оценка и контрол, които също са скрепени с различни санкции за неизпълнение или некачествено или срочно изпълнение. Тези подсистеми на свой ред често влизат в конфликт една с друга, например задължението да се ползва униформа по време на работа от униформените служители и забраната те сами да си я изработват. При липса на униформа или част от нея служителят трябва да положи особени усилия, за да спази едновременно и двете изисквания. Друг подобен случай ангажимента на ПИ да участват активно в организираните на територията на структурното звено масови мероприятия и задължението да отработват в срок разпределените им преписки и материали.
Налице е задължението на държавния служител или ЛРТП да изпълни едновременно различни по своя характер задължителни задачи и заповеди, сами по себи си ангажиращи цялото му работно време при условията на значителен недокомплект и усложнена оперативна обстановка. Поради това основната система за оценяване на служителите се спазва като неизбежна и задължителна, а СУЦ се неглижира и виртуализира в частта й, която не се свежда до основната система.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ 1: СУЦ да се синхронизира с основните изисквания, поставяни пред служителите на МВР, които нямат функции по управление и контрол на структурните единици и звена в МВР за изпълнение на техните служебни задължения, като служителите да се оценяват според изпълнението на дейностите, които влизат в обхвата на техните служебни задължения.
Мотиви: По този начин всеки служител ще знае точно и предварително, че ангажирането към служебните му задължения и желанието за усъвършенстване ще допринесе за увеличаване на неговия доход, като в същото време ще се осъществи реална обратна връзка за анализ на постигнатите резултати и набелязването на реални насоки за подобряване на работата или отстраняване на слабостите в нея.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ 2: СУЦ да се запази в досегашния си вид като сбор от колективна и индивидуална оценка, която да формира допълнително възнаграждение за служителите, които имат функции по управление и контрол в МВР /кат. А, Б и В, както и служители кат. Г, изпълняващи функционални задължения или ВНД от такъв характер/.
Мотиви: Ръководните служители, както и тези, осъществяващи контрол в МВР, пряко и непосредствено участвата в поставянето и изпълнението на цели по СУЦ /вкл. специфични, индивидуални и подцели/. В този смисъл мотивите, изложени от ДЧР, за необходимостта от въвеждане на СУЦ, са напълно обосновани и приложими. Тези служители имат особено отношение към системата на МВР, тъй като от една страна не изпълняват непосредствените дейности, присъщи за МВР /напр. водене на ДОО, работа по преписки и досъдебни производства, ППД/, но от друга участват в организацията, контрола и подобряването на работата на структурните звена, които ръководят или контролират.
В същото време поради самото им ръководно положение може обосновано да се предположи, че тези служители имат за цел кариерно развитие и респективно поемане на по-големи отговорности спрямо МВР.
Освен това при приемане на ПРЕДЛОЖЕНИЕ 1 тези служители ще имат по-голям интерес да мотивират служителите си да изпълнят заложените цели на ниво структурно звено, тъй като от това зависи както конкретното им допълнително възнаграждение, така и общото им кариерно развитие.
Не на последно място е и фактът, че на ниво структурно звено тези служители са ангажирани с три допълващи се изисквания – да работят за изпълнението на по-високите по ранг цели, да не допуснат влошаване на работния процес спрямо минал отчетен период и да поставят изпълними цели на служителите си. Всяко едно от тези изисквания е обезпечено с достатъчно форми на контрол и санкциониране – както формални и юридически, така и неформални и психологически.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ 3: Служителите, които нямат функции по управление и контрол, да бъдат оценявани индивидуално от техните ръководители. Критериите за оценка да бъдат обвързани с дейностите на служителите, които влизат в кръга на служебните им задължения според длъжностните им характеристики. При финализиране на процеса по определяне на цели по СУЦ ръководителите да избират до 4 от критериите, които да залагат за оценка на служителите им според характера на целите.
Мотиви: По този начин целите на СУЦ ще бъдат уеднаквени с общите изисквания на системата, което ще синхронизира основната и допълнителната система, като по този начин ще обвърже реални цели, реални резултати и реални оценки за изпълнението им. Ще се избегне формализма и „виртуалното” изпълнение на целите.
Ръководителите ще могат да активизират служителите в необходимите насоки, като чрез реално зададени параметри на заложените критерии ще могат да поставят относително обективни оценки.
II. В прилагането на СУЦ се съдържа и опит за прехвърляне на отговорност върху служителите, които нямат функции по управление и контрол. Очевидно е /и поради горните мотиви/, че този подход не може да бъде успешен на изпълнителско ниво поради три основни причини.
На първо място, още в ЗМВР е указано, че системата на МВР е йерархична и работи в условията на централизъм. По този начин отговорността за управлението и контрола на системата се носи точно от служителите, които имат такива функции по отношение на системата на МВР. Предложеният механизъм за функциониране от ДЧР би бил приложен с много по-голям успех и би бил напълно обоснован при положение, че общата концепция за функциониране на системата се промени в посоката, заложена в СУЦ. Тъй като това не е налице, се получава ситуация, при която различна по своя характер и механизъм помощна система се инкорпорира механично в една традиционна и функционираща основна система.
На второ място, както правилно отбелязват колегите от ДЧР, подобен род системи са успешно използвани за атестация и кариерно израстване на служители. От това следва и фактът, че системата ще ангажира много по-трудно служители, които нямат желание или нужда за кариерно развитие в МВР. Такива са голяма част от служителите към момента.
На трето място стои проблемът с възлагането на отговорност за неправилно или непълно изпълнение върху служителите. Очевидно е, че при настоящата ситуация съществуват структруни звена, както и отделни служители, които изпълняват и дори надхвърлят заложените цели в рамките на СУЦ. Въпреки това обаче общото неизпълнение на определена цел влече след себе си отговорност и за тях, въпреки че в този случай е направен опит това да се минимизира, като са заложени параметрите 20-80%, 10-90%, формулите в протоколите № 8 са насочени също в тази посока и т.н.
Получава се парадоксалната ситуация, при която се засяга именно мотивацията и желанието на служителя за работа – при положение, че е положил усилия да свърши работата си по начин, за който да получи оценка Отличен, все пак той не може да получи полагащия се максимален бонус за тази оценка. Очевидно е също така, че подобен подход на уравниловка в горната граница на допълнителните възнаграждения толерира точно служителите, които не следва да бъдат толерирани – тези, които не изпълняат задълженията си поради липса на мотивация.
Механизмът на съждението е прост – 1. „А е отличник, но не получава максималния бонус”, 2. „Б не е отличник, но също получава някакъвбонус”, 3. „Няма нужда да си отличник, за да получаваш някакъв бонус” и следователно 4. „Няма нужда да полагаш усилия за отлична оценка и да си мотивиран за отлична оценка, за да получаваш бонус”.
Допълнително усложнение внася и т. 29.1 от Методически Указания Iз-789/2009г., където абсолютно необосновано и вероятно на база непредставителни емпирични наблюдения или механично пренасяне на чуждестранни статистически изследвания се определят условните проценти за разпределение на оценките за изпълнение на целите. Особоено ясно изпъква фактът, че при изпълнение 100% може да има само 40% отлични оценки, което от една страна е напълно математически неиздържано, тъй като не е възможно в този случай да се получи общо изпълнение от 100%, а от друга действа като мощен демотивиращ фактор при разпределението на оценките в рамките на струкруното звено ил структурна единица. В същото време това създава и реална възможност за субективизъм при оценяването на служителите, което пък на свой ред отново противоречи на целите, заложени в Наредба Iз-787/2009г.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Вж ПРЕДЛОЖЕНИЕ 1 и 2.
III. Поради изискването за обща цел се стига до ситуация, в която единствената цел, която е съотносима към всички структури на МВР /т.нар. най-малко общо кратно/, стои извън действията, предприемани от МВР.
Повишаването на удовлетвореността на гражданите и засилването на доверието им към МВР е сложен и индивидуален психологически акт, който се осъществява доброволно и независимо от действията на служителите на МВР, като в някои случаи не кореспондира логично с реалните постижения в тази посока / напр. намаляването на горските пожари е реален успех, но не променя съществено нагласите на обществото спрямо борбата на МВР с престъпността, като на свой ред това не означава, че МВР не е извършило огромна работа/.
В същото време има множество структурни звена с различни и често несводими едно към друго направления на дейност. В конкретния случай ще бъде много трудно обществото да бъде убедено да повиши доверието си към МВР с действията на ДОИ например, тъй като успешният резултат от тяхната дейност по същество представлява нарушаване, макар и за законни цели, на конституционни права на гражданите. От това обаче не трябва да следва, че ДОИ не е допринесла за съществената дейност на МВР, а напротив – да се оцени конкретно приносът й. Подобна е ситуацията и при други структурни звена, напр. АРБ и МТОСО.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ: МВР да изготвя повече от една обща цел, като всички цели да са насочени спрямо основните направления на дейност.
IV. СУЦ съдържа изключително усложнени механизми за поставяне, отчет и контрол на целите, като това затруднява и пралагането им, както и създава условия за неправилно или неточно прилагане. Самите понятия имат различна натовареност, като например „Обща цел”, „Подцели”, „Специфична цел”. Особено по отношение „Специфична цел” прави впечатление, че това понятие се ползва за поставените цели за структурни звена с две и повече нива по-надолу от звената по чл. 9, ал. 4 от Наредбата. Така на практика специфичната цел не е тази на ниво РУ или Отдел към ОДМВР, а на Сектор и Участък.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ 4: Механизмите и протоколите за оценка да се опростят и операционализират.
Освен това изчисленията за определяне на оценките за изпълнение на специфична цел съгласно 17.4 от Методическите указания се определя в процент от целения резултат за избрани количествени показатели, като не е указано как точно става това, като на практика се получава произволно формиране на колективна оценка за специфична цел. Не е уредено преизпълнението на колективните цели, като то се свежда до 100%, което само по себе си демотивира служителите да преизпълняват целите, поставени пред тях и да се задоволяват със 100% изпълнение при наличие на възможности за повече.

13.01.2010 г.
гр. София

УС НА СФСМВР
Галентин Грозев - Зам. председател



Страници: 1 2 3 4
 
 






ПАРТНЬОРИ
© 2009-2017 СФСМВР.