Страница: - Страницата не съществува
 



Архив:




ПРОТЕСТ

 TUFEMIПреглед на видео презентацията

 
 СПСД София: Има проблеми, чието решаване не търпи отлагане

С Т А Н О В И Щ Е

Относно Докладна записка рег. № I-29497/10.11.2009г. на Зам. Министър на вътрешните работи г-н Павлин Димитров по предложени за разглеждане въпроси във връзка със среща на ръководството на МВР с ръководствата на синдикални дружества към СФСМВР от гр. София

Господин Министър,
Господа Заместник Министри,
Господин Главен Комисар,
Господа Директори на Дирекции,
Колеги,

Благодарим за усилията за реализиране на тази първа среща и се надяваме, че в условията на равноправие и диалог между страните ще изградим едно успешно партньорство. Единствено чрез съвместните усилия на ръководството на МВР и неговите служители може да се постигнат поставените ни в ЗМВР цели и да се отговори на очакванията на обществото.
С оглед ограниченията във времето, предлагам да изложа накратко становището на СПСД – София към СФСМВР по поставените проблеми. Надявам се, че следващото изложение ще допринесе за изясняването на някои въпроси, възникнали при разглеждането на предложението ни.

Като цяло следва да се отбележи, че Докладната записка е съставена като своеобразен отговор на направените от нас предложения, а не на поставените проблеми, като по този начин в някои от случаите /напр. т. 8/ се заобикаля същинският проблем, а в други случаи /напр. т. 11/ се подменя самото съдържание на проблема, както и на предложението.

Изразената в началото на текста на Докладната записка позиция на ДПУБ не кореспондира точно с така предложените за разглеждане проблеми. Видно от предложенията на СД – СФСМВР – София законодателна промяна в ЗМВР се предвижда само в т. 5 от направените предложения. Това е последица от желанието ЗМВР да бъде синхронизиран с действащото законодателство.
Доколкото се предлагат промени, те визират изменения на текста на Инструкция I-1639/20.12.2008г. и са отразени в три от направените 16 предложения – т. 5, т. 10 и т. 11. Както ще се види по-долу в настоящето становище, не формират увеличение на фонд работна заплата, което да не може да бъде посрещнато от наличния бюджет.
В същото време, каквото и да било обсъждане на социални и други придобивки, обвързани с допълнителни финансови разходи, става безпредметно след приемането на закона за държавния бюджет за 2010г., тъй като по същество не би могло да се реализира. Становището на СД-СФСМВР-София, подкрепено от УС на СФСМВР е, че всички социални и професионални проблеми, обвързани със залагане на финансови средства в бюджета на МВР, следва да се обсъдят незабавно с оглед влагането им в Бюджет 2010.

По т. I Проблеми относно полагането на извънреден труд

1. Извънредният труд на служителите от ООР да се заплаща ежемесечно.
Доколкото отчитането на извънредния труд е регламентирано в ЗМВР, то и предложението не визира промяна на реда за отчитане, а на реда за заплащане. По същество проблемът е в отлагането на получаването на възнаграждението за положен извънреден труд от служители, работещи на 12- и 24-часови смени. Считаме, че ежемесечното заплащане на положения извънреден труд е въпрос на техническа организация, доколкото съгласно чл. 11, ал. 1 от Инструкция Iз-343/2009г. графиците за дежурства се изготвят ежемесечно или ежеседмично. По този начин в края на месеца, за който е изготвен графикът, няма пречки да се установи колко работни часа е отработил съответният служител и респективно, колко от тях следва да се считат за извънреден труд. В същото време, при спазване на изискванията на чл. 211, ал. 2, т. 5 ЗМВР относно ограничението за заплащане на възнаграждение за отработени до 50 часа на отчетен период и компенсиране до 50 часа с допълнителен платен годишен отпуск, положеният от служителите извънреден труд може да се разпредели по такъв начин, че да не се допусне нарушение на посочения член от ЗМВР.

2. Предложение - Извънредните 12 и 24-часови смени, които се заплащат като 10-20-часови да се заплащат съответно като 12 и 24 часа положен извънреден труд.
Проблемът тук е в различните механизми за отчитане на извънредния труд на служителите, които работят на ненормиран работен ден съгласно чл. 211, ал. 4 ЗМВР и полагат извънреден труд съгласно чл. 9 от Инструкция Iз-343/2009г. По този начин, за служители, за които важи хипотезата на чл. 15, ал. 2 вр. чл. 8, ал. 2 от горната Инструкция / Времето за хранене по чл.8, ал.2 (В случаите, когато работната смяна или дежурството се изпълнява от един служител или характерът на дейността не позволява ползването на почивки, на държавните служители се осигурява време за хранене, без да прекъсват изпълняваните задължения. ) и физиологичните почивки се включват в отработеното време./ всъщност се прилага хипотезата на чл. 15, ал. 1 от горната Инструкция / Времето за обедна почивка и почивката за хранене, както и времето на разположение не се включват и не се отчитат за работно време/. Като се остави настрана проблемът за различните варианти за отчитането на положения извънреден труд по чл. 15, ал. 1 от горната Инструкция /за които свидетелстват и заповедите и протоколите за положен извънреден труд на служителите от СДВР/, се стига до явно нарушение на материалното право, уреждащо тази материя, като служителите, полагащи извънреден труд в рамките на дежурства, биват ощетявани при отчитането с 1 до 4 часа на дежурство, което формира сериозен финансов негатив за тях.
В Инструкцията изрично е упоменато, че при условията на чл. 15, ал. 2 почивките задължително се включват в отработеното време, като текстът е императивен и не допуска тълкуване, особено пък такова, което да е негативно за служителите.
Поради горното следва полженият извънреден труд при условията на чл. 15, ал. 2 от Инструкция Iз-343/2009г. да се заплаща в пълния размер за смяната – съответно 12 и 24 часа. Удовлетворяването на това предложение не изисква промяна в нормативната уредба, а прилагането ?.

3. Предложение - Провежданите учебни занятия и присъствието на служители като свидетели в наказателния процес в извънработно време да се зачита за извънреден труд.
Съгласно глава трета от Наредба Iз-1011/2006г. професионалното обучение на държавните служители без откъсване от работа се провежда в установеното за структурното звено работно време. Доколко се провеждат реално заложените в учебната година занятия и за колко време е отделна тема. Проблемът обхваща провеждането на учебна година с държавните служители, работещи на смени. От една страна, недокомплектът в структурните звена изисква по-голяма ангажираност на тези служители с оглед покриване на територия и действия в условията на усложнена оперативна обстановка, което не позволява провеждането на занятия по време на работните смени. От друга страна, установеното за структурното звено работно време не е адекватно спрямо тези служители, тъй като работният процес при тях се осъществява на смени. Получава се реална обстановка, при която тези служители посещават занятия в извънработно за тях време. Твърденията на ДЧР, че подобни случаи са изключение и следва да не бъдат вземани под внимание, от една страна показват нежелание да се реши проблема при данни за наличието му, а от друга страна поставя в явно неравноправно положение ощетените служители. Това неравноправно положение се явява дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация.
По тази причина, тъй като провеждането на обучителни занятия без откъсване от работа с държавни служители, работещи на смени, се провежда често в извънработно за тях време, то и времето за провеждане следва да се зачита като положен извънреден труд.
По същия начин стои и проблемът с призоваването на служители от горната група в почивни за тях дни, които дни същевременно са работни за структурното звено. Тъй като призоваването им е във връзка с работата им като полицейски служители, и не би се случило, ако те не са били в това си положение, следва да се приеме, че това е положен извънреден труд по повод изпълнението на служебни задължения и трябва да се отчита като такъв.

4. Предложение - При положен извънреден труд за масови мероприятия да се зачитат часовете от началото на инструктажа за мероприятието до отбоя.

Проблемът е свързан с неправилното отчитане на извънредния труд при масови мероприятия, когато служителите се викат часове преди мероприятието и се освобождават часове след това, като се зачита само фактическата продължителност на мероприятието. Чрез отчитането на извънреден труд за времето, през което са били ангажирани с мероприятието, служителите ще получават реално възнаграждение за действително отработеното време.

5. Предложение - Положеният извънреден труд в почивни и празнични дни да се заплаща съгласно Кодекса на труда.
Общият статут на държавните служители се урежда от Закона за държавния служител. Спрямо този закон ЗМВР се явява специален, като неговите разпоредби не могат да противоречат на императивна норма на ЗДС. Визираната разпоредба на ЗДС е чл. 67, ал. 4 от ЗДС /Размерите и условията за получаване на допълнителните възнаграждения се определят с акт на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство/. Действащият към момента такъв акт на МС е Наредба за служебното положение на държавните служители, в сила от 22.03.2000 г., Приета с ПМС № 34 от 20.03.2000 г.,Обн. ДВ. бр.23 от 22 Март 2000г.
В чл. 19, чл. 19а и чл. 20 са описани минималните допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд, а именно:
Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (1) За положения извънреден труд на държавния служител се заплаща допълнително възнаграждение за отработеното време, изчислено върху индивидуалната основна заплата, в размер:
1. 50 на сто - за работа през работните дни;
2. 75 на сто - за работа през почивните дни;
3. 100 на сто - за работа през дните на официални празници.
(2) Държавните служители, които получават допълнителен отпуск за ненормирано работно време, не получават допълнително възнаграждение за положения извънреден труд през работните дни.
(3) При полагането на извънреден труд се спазва правото на непрекъснатата междудневна почивка, която не може да бъде по-малка от 12 часа.

Чл. 19а. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (1) При изпълнение на държавната служба в дни на официални празници, включени в месечния график, държавният служител получава за отработеното време на този ден допълнително възнаграждение в размер 100 на сто, изчислено върху индивидуалната основна заплата.
(2) При изпълнение на държавната служба в дни на официални празници извън месечния график освен допълнителното възнаграждение за извънреден труд по чл. 19, ал. 1, т. 3 държавният служител получава и допълнително възнаграждение в размер 100 на сто, изчислено върху индивидуалната основна заплата за отработеното време.

Чл. 20. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) За времето на разположение извън местоработата и извън установеното работно време се заплаща допълнително възнаграждение за всеки час или за част от него в размер 0,10 лв.
(2) Мястото на разположение се определя от органа по назначаване и от държавния служител.
(3) Времето, през което държавният служител се намира на разположение, не се включва и не се отчита като работно време.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.)
(5) Максималната продължителност на времето на задължение за разположение не може да превишава:
1. общо за един календарен месец - 50 часа;
2. за едно денонощие през работни дни - 6 часа;
3. през почивни дни - 24 часа.
(6) На държавния служител не може да се възлага да бъде на разположение:
1. в два последователни работни дни;
2. в повече от два почивни дни в един календарен месец.
Видно е, че разпоредбата на чл. 211, ал. 6 ЗМВР влиза в колизия с така определените от ЗДС и НСПДС императивни норми.
Следва да се отбележи, че текстовете на чл. 19, чл. 19а и чл. 20 са в сила от 01.01.2004г., което означава, че за периода от посочената дата към настоящия момент възнаграждението на служителите в МВР е формирано в нарушение на нормите на ЗДС и НСПДС. Това поставя въпроса за евентуално обезщетение за причинените вреди на засегнатите служители от неправилното прилагане на материалния закон. Може да се добави, че доколкото част от видовете извънреден труд все пак е намерила място в ЗМВР, то въпросът за полагането на нощния труд не е нормирано никъде в ЗМВР, което отново препраща към изпълнение на нормата на чл. 20 НСПДС.
Поради тази причина следва в най-кратък срок нормата на чл. 211, ал. 6 ЗМВР да се актуализира с оглед изискванията, заложени в ЗДС и НСПДС.
II. Проблеми относно почивките, отпуските и компенсациите.
Застъпеното от ДПНД становище отразява частично правото на отпуск на държавните служители. Поради липса на изрична уредба в ЗМВР това отношение следва да се разглежда съгласно чл. 57-59 ЗДС. В посочените текстове изрично е указано, че платеният годишен отпуск може да бъде ползван след писмено разрешение на органа по назначаването, като същият орган има правото да отложи ползването на отпуска до края на следващата календарна година. Едва след края на следващата календарна година ползването на платения годишен отпуск зависи само от субективното желание на служителя. Самият служител може да отложи ползването на платения си годичен отпуск само със съгласието на органа по назначаването.
Ползване на редовния платен годишен отпуск
Чл. 57. (1) Платеният годишен отпуск се ползва с писмено разрешение на органа по назначаването.
(2) На държавните служители, които изповядват вероизповедание, различно от източно-православното, органът по назначаването е длъжен да разреши по техен избор ползване на част от редовния платен годишен отпуск или на неплатен отпуск за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници по чл. 55, ал. 1.
(3) Държавният служител ползва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага.

Прекъсване на ползването
Чл. 58. (1) Когато нуждите на службата налагат, платеният годишен отпуск се прекъсва от органа по назначаването със съгласието на държавния служител.
(2) Когато на държавния служител бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по искане на държавния служител.

Отлагане на ползването
Чл. 59. (1) Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година:
1. от органа по назначаването - когато нуждите на службата налагат;
2. от държавния служител - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласие на органа по назначаването.
(2) Когато отпускът е отложен, органът по назначаването е длъжен да осигури на държавния служител ползването му през следващата календарна година.
(3) В случай че органът по назначаването не осигури ползването на отложения отпуск до края на следващата календарна година, държавният служител има право сам да определи времето на ползването му, като го уведоми за това в седемдневен срок преди ползването на отпуска.
(4) Неизползваният размер на платения годишен отпуск може да се ползва от държавния служител до прекратяване на служебното му правоотношение.
6. Предложение - Да се изготвят графици за отпуските, чрез които служителите да могат да края на 2010 г. да ползват всички натрупани дни платен отпуск, да се осъществи строг контрол върху началниците и да не се допуска повторно натрупване на отпуск от минали години.
Застъпеното от СДВР становище за компенсиране на платения годичен отпуск със заплащане е недопустимо, тъй като противоречи на императивната норма на чл. 212, ал. 4 ЗМВР. При подобно компенсиране ще се наруши основно конституционно право на служителите, залегнало в текста на чл. 48, ал. 5 КРБ.
7. Предложение - Инструктажите и оперативките да се провеждат в рамките на работното време.
Провеждането на оперативките и инструктажите на нарядите де факто се явява част от работното им време, в което са ангажирани с изпълнение на служебните си задължения. Оперативките и инструктажите, за разлика от пристигането и отпътуването от работното място например, представляват неразривна част от прекия механизъм за осъществяване на служебните задължения на служителите, поради което следва да се отчитат като извънреден труд. В противен случай същите следва да се провеждат в рамките на работната смяна.
III. Проблеми относно свободните щатни бройки в структурните звена.
8. Предложения за облекчаване на конкурсните процедури
- Да се обявят свободните щатни бройки в рамките на постоянен конкурс по набиране на документи до попълване на свободните места като назначаването на одобрените кандидати да става два или три пъти в годината, съобразно възможностите за обучение.
Под постоянен конкурс се има предвид постоянно обявяване на конкурси – един след друг, до заемане на свободните щатни бройки.
- Да се създадат комисии по прием на кандидати във всяко РУ, включващи началник РУ, членове като се премахне комисията от СДВР.
Под комисията от СДВР се има предвид наложилата се практика в рамките на конкурсите за свободни щатни бройки в РУ към СДВР членовете на комисиите да са преимуществено или само от СДВР, като по този начин началниците на структурни звена нямат възможност да участват в подбора на служителите, които впоследствие ще бъдат под тяхно ръководство. В същото време, макар и на еднакви длъжности, за изграждането на екипи са необходими различни по характер и способности хора, които в същото време да покриват необходимите критерии за работа на съответната длъжност. Като ръководят ежедневно и участват непосредствено в работния процес, началниците на РУ и сектори към РУ, могат да подберат при налична възможност по-подходящи кандидати за конкретната позиция.
- Практическият стаж по време на обучението да се увеличи за сметка на теоретичната подготовка, срокът на обучението на новоназначени стажанти да се намали на 6 или на 5 месеца.
Към момента с новоназначените служители от категориите Г и Е се провежда първоначално обучение от 8 месеца и половина. Към това време се прибавя и времето за организиране, обявяване, провеждане на конкурси и т.н., което достига до 9 месеца, или с други думи от обявяването на свободната щатна бройка до започването на работа на кандидата минават не по-малко от 12 месеца, през което време обаче, особено с оглед на съществуващия недокомплект, мястото стои незаето. Това означава, че работата, която следва да върши заемащият длъжността, се разпределя между неговите колеги. При повече от една свободна щатна бройка това „прехвърляне” на задачи и дейности нараства експоненциално.
Поради това и предложението е обучението да бъде във формат – до 5 месеца без прекъсване теоретична подготовка, след което 3 месеца практически стаж и половин месец подготовка и полагане на държавни изпити за придобиване на категория.

- Да се премахне изискването длъжностите “мл. полицейски инспектор”, “мл. разузнавач” и “мл. експерт” да бъдат заемани от служители с присъдена категория “Д” като тези длъжности бъдат заемани и от служители с категория “Е”.

Към момента има сериозен недостиг от служители от категория „Д”, които да заемат свободните щатни бройки. Поради това и предложението е да бъде разрешено на служители от кат. Е да заемат тези места, като възможен вариант това да се реализира са т. нар. Заповеди за изпълняване на функционални задължения, по силата на които служители от по ниска категория могат да изпълняват задълженията на служители от по-висока категория.
Решението на проблема е от компетенцията на ДЧР.

9. Предложение - Да се увеличи щатът на групите “ООР” кат. “Е” и “Териториална полиция” кат. “Д” и “Г”.

Предложението не представлява намеса в управлението на МВР, тъй като не визира конкретни механизми, срокове и бройки. По същество предложението следва да се приема като сигнал, отчитащ фактическата обстановка – натовареност на състава, поставени задачи, срокове и изисквания за изпълнението им, интензитет на работата. Наличните форми за ежедневен, седмичен и месечен отчет, макар и обхващащи множество параметри, не заместват непосредственото наблюдение и участие в работния процес.
От друга страна е налице явен проблем с непрекъснатото нарастване на населението и инфраструктурата на столичния град, усложнени от ежедневната, седмичната и сезонната миграция на големи групи хора в резултат от работа, обучение, отпуск.
Наличните разчети от преди 2000г. показват, че реално ангажираните служители, които осъществяват пряко дейности по охрана и опазване на обществения ред, както и по превенция и разкриване на престъпления, не само не са се увеличили, а напротив – има намаление на състава.
В същото време населението на столицата от 1 млн. се е увеличило на 2 млн. При това положение не е достатъчно служителите да се удвоят /каквито индикации за момента няма/, тъй като в подобна ситуация оперативната обстановка се усложнява многократно.
Това е част от комплекса причини, които ни подтикнаха да предложим увеличение на съответните групи служители.

IV. Специфични проблеми
10. Предложение - ОДЧ, административни групи, експерти, КОС, ДС, ЧР, началници групи да бъдат включени в Инструкция Iз-1639/20. 12.2008 г. като им бъде определен процент от максималната сума, който да получават ежемесечно.
Допълнителни средства от бюджета на министерството могат да бъдат отпуснати едва след като се направи разчет на разходите за обезпечаване на предложението, поради което следва незабавно да се пристъпи към разглеждане на проблема и се определи срок за представяне на окончателно становище.

11. Предложение - Сумата от 200 лв., която получават разследващите полицаи да бъде отпусната и на служителите от Криминална, Икономическа и Охранителна полиция.
Предложението е цитирано неправилно – оригинал: Към момента единствено разследващите полицаи получават т. нар. „антикорупционни” в размер на 200лв. – предложение - по това перо да се отпуснат средства на служителите от Криминална, Икономическа и Охранителна полиция.
От оригиналният текст на предложението става ясно, че се касае за условно наречена сума „антикорупционни”, получаването на която е нормирано в Инструкция Iз-1639/2008г. Проблемът се състои в това, че особено след въвеждането на екипния принцип на работа по заявителски материали, натоварването се увеличава не само за разследващите полицаи, но и за ангажираните служители от Криминална, Икономическа и Охранителна полиция. Поради това справедливостта изисква по това перо да се отпуснат средства и за горните служители, като определянето на размера на тези средства е в правомощията на ръководството на МВР.

12. Предложение - Да се уреди носенето на униформено облекло в извънработно време /ЗМВР забранява, а вътрешна заповед задължава/.

С издаването на Заповед № Iз-1901/21.10.2009г. този проблем е решен, за което благодарим на г-н Цветанов за своевременно взетото отношение.

13. Предложение - Да се осъвремени нормативната уредба, като се уеднаквят и унифицират различните вътрешни нормативни актове, включително и за дисциплинарната практика.
Независимо от общите основания, като действащи по отношение на служителите от МВР към момента са например Окръжно I-205/15.04.1964г. (Съвместно с МНЗ) срещу новата вълна от венерически заболявания, Заповед № I-1463/1972г. за шап по животните, Заповед № I-15/16.01.1978г. относно подобряване развитието на конния спорт и Инструкция № I-325/24.07.1978г. за борба с маларията в поделенията на МВР, независимо че нормативните актове, послужили като основание за тяхното издаване, са отдавна отменени.

14. Предложение - Да бъдат издавани ежемесечно фишове за получаваната работна заплата от служителите.
Във всяка съвременна програма ТРЗ има вградено приложение за автоматично попълване на фишове. Всъщност ведомостите за заплати, които допреди няколко години разписваха служителите на МВР, са съставени точно от подредени един след друг фишове за заплата, разпечатани на матричен принтер. Поради тази причина буди учудване фактът, че за издаването на фишове е необходима нова и скъпа техника и особено осигуряване на допълнителни щатни бройки.

15. Предложение - В комисиите за разпределяне на ведомствени жилища да участват и представители на СФСМВР.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от Споразумение с Рег. № Iз-1245/01.07.2009г. подписано от Министъра на вътрешните работи и Председателя на СФСМВР, СФСМВР участва чрез своите представители в комисиите за разпределяне на жилищата от ведомствения жилищен фонд на МВР. Това е и правното основание, на базата на което отправяме искането си по тази точка. Неприемливо при това положение членове на СФСМВР да участват в описаните в становището на ДПНД комисии в само в качеството си на служители на МВР, а не в качеството си на членове на СФСМВР – служители на МВР. В същото време не се касае за целесъобразност, а за изпълнение на вече поети ангажименти, разписани в официален документ.

Надяваме се, че проблемите, които поставихме, ще намерят своето бързо и ефективно решение. От 13.12.2008г., когато поставихме началото на едно ново по характера си обединение на служители на МВР, досега чухме много обещания, много оправдания и много извинения. Онова, което не се случи, е качествената промяна на условията на труд в МВР. Докато си мислехме, че миналата година сме стигнали дъното, сега се оказва, че продължаваме да копаем надолу и настрани.
Без съмнение България е във финансова криза. В такъв момент обаче да се ограничават средствата за сигурност и охрана на обществения ред, е все едно да си намаляваме изкуствено имунитета на организма в разгара на грипна пандемия. Резултат е ясен – организмът може би ще оцелее, но цената която ще плати, ще бъде в пъти по-висока, отколкото тази за профилактика и укрепване на защитните сили.
В заключение ще споделя мнението и на колегите ми от СПСД – София, като заявя, че от така поставените проблеми е видно, че освен финансовата криза, която за поредна година сполетя най-вече МВР, съществуват и други проблеми, чието решаване би довело до незабавно и видимо повишаване на ефективността на работата на служителите в МВР. Усилията, които сега полагаме като служители на МВР да обезпечим нормалното протичане на работния ни процес, като закупуваме всички нужни ни консумативи и осигуряваме необходимата логистика, при решение на поставените проблеми биха отишли за активна работа по противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, което е в интерес както на нас като служители на МВР, така и на обществото като цяло.


 

 Становище по отчитането на положения труд

ДО
ДИРЕКТОРА НА РДГП
Гр. Кюстендил

ОТНОСНО: проведена работна среща между ръководството на РДГП Кюстендил и СД на СФС при ОД МВР Кюстендил.

Господин Комисар,

Ръководството на СД при ОД МВР Кюстендил има следната позиция по отношение на правилното и еднакво прилагане на законовите и подзаконовите нормативни документи, регламентиращи реда за полагане, разпределение и отчитане на положения труд от служителите в МВР.
Съгласно ЗМВР чл. 211. ал.3 - Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Прехвърлянето на по-малко положен труд от тримесечен период в следващ е грубо нарушение на хипотезата в ЗМВР, касаеща тримесечния период, като на практика се получава отчитане на годишен период.
Съгласно чл.16, ал.1 от инструкция Iз-343/2009 г. - Работното време на държавните служители, работещи на смени, се отчита на тримесечен период въз основа на утвърдените графици за положения труд.
С попълването на месечните графици, съгласно приложенията на инструкция Iз-343 за определено тримесечие на служителите, изпълняващи служебните си задължения им се установява работно време с определени от ръководителя по чл.9 от ЗМВР на структурното звено на МВР продължителност и начален час.
При изменение на оперативната обстановка, със Заповед за извършване на определена дейност на служители, на които в график за тримесечие им е установено работното време, служителите полагат труд, квалифициран като положен извънреден труд и е различен от положения труд над установената с графици норма.
Двете понятия: положен труд извън установеното работно време и работа над редовното работно време са разгледани в различни раздели на инструкция Із-343/2009 г.
С трите графика съгласно приложенията на инструкция Iз-343 за тримесечието на служителите на практика им се установява работно време, като всеки един час положен инцидентно се счита за извънреден труд и се компенсира с протокол приложение 4 .
Всеки един час, положен в трите графика над нормата, т.е. повече часове сумарно е труд над нормата и се компенсира съгласно ЗМВР.
Служителите на МВР, положили извънреден труд на основание чл.18 от инструкция Iз-343 извън установеното работно време, т.е. извън месечните графици, въз основа на заповед за полагане на извънреден труд, издадена от ръководителите на съответните структурни звена се компенсират съгласно чл.19 ал.1 от Iз-343 , като същия се отчита почасово с протокол приложение 4 на същата инструкция .
С попълването на протоколите за положен труд през тримесечието се допуска определен служител да положи труд над редовното работно време. Съгласно чл. 24 от инструкция Iз-343, явяващ се препращащ текст към чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР, където е постановено, че - Работата извън редовното работно време се компенсира със:
-2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа - за служителите по ал. 3.
Точно там се постановява, че положения труд над редовното работно време се компенсира по реда на раздел IV от инструкция Iз-343 като извънреден такъв. Тези препращащи две правни норми сами по себе си говорят, че двете различни понятия положен труд извън установеното работно време с графиците, и термина работно време над редовното работно време се отчитат с протоколи приложение 4 на инструкция Iз-343 .
В Чл.9, ал.1 от инструкция Iз-343 се постановява: За дейностите, чието осъществяване изисква непрекъсваемост на работния процес, ръководителят на съответната структура по чл.9 от ЗМВР със заповедта за организация на работното време може да определи време на разположение или режим на дежурство.
С определянето на време на разположение и режим на 12 часови дежурни смени ръководителите на ГПУ Гюешево са декларирали, че носенето на служба в зоната на отговорност на ГПУ Гюешево е непрекъснат работен процес и попада в хипотезите на чл. 8 ал.2 от инструкция Iз-343.
В ППЗМВР раздел IV са регламентирани правомощията на служителите на ГДГП и точно съгласно тези норми правомощията им не се заключават единствено в контрол и наблюдение на ДГ, а и много други дейности в граничната зона, като превантивна дейност, дейности за предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления, свързани с нелегална миграция и трафик на хора.
Според чл.146 от АПК основанията за оспорване на административните актове са:
1. липса на компетентност;
2. неспазване на установената форма;
3. съществено нарушение на административнопроизводствени правила;
4. противоречие с материалноправни разпоредби;
5. несъответствие с целта на закона.

Служителите, ползващи почивка 1 час по време на дежурна смяна не могат да бъдат използвани при реагиране на изменение на оперативната обстановка, тъй като по време на почивка служителите на ГПУ Гюешево, РДГП Кюстендил са служители на МВР, но не и полицейски органи, притежаващи полицейски правомощия. Всичките им действия няма да бъдат изпълнени с компетентност съгласно АПК.
Компетентността представлява: властническо правомощие на определен по закон орган да може само той за определени случаи, в определени териториални предели и за даден период от време да издава предвидените актове на държавно управление, което означава че по време на почивката в рамките на дежурството служителите не трябва да се използват като полицейски органи, или иначе казано съществуват три условия за да бъде издаден административен акт от компетентен орган и те са компетентност по материя, т.е. заповед да издава актове, компетентност по територия т.е. в територията на граничната зона и компетентност по време т.е. органа да е бил на служба по време на издаването. Трите условия трябва да са налице кумулативно. Липсата на тези служители за този един час в Граничната книга ги прави некомпетентни да издават административни актове като разпореждания, предупреждения, заповеди за задържане, ако се наложи същите фактически да ограничат правото на придвижване на нарушител и т.н.
Същите служители не могат да бъдат използвани при изменение на оперативната обстановка, което не е стопански оправдано и служебно нецелесъобразно, защото при нужда ще трябва да се осигурят служители, които са във време на разположение и на които им трябва време до се явят на работното място в ГПУ Гюешево.
Съгласно заключителните разпоредби на инструкция Iз-343 т. 3. “време на разположение” е времето, през което служителят е на разположение на ръководителя си извън работното си място с готовност при необходимост да изпълни служебните си задължения.
По време на едночасовата почивка служителите не са във време на разположение, защото се намират в граничната зона, т.е. на работното си място.
Също там в заключителните разпоредби на инструкция Iз-343 параграф §2. се постановява, че въвеждането на физиологичен режим на труд и почивка се извършва в съответствие с изискванията на Наредба № 15/31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа.
В чл.11 ал. 2 от същата Наредба изрично се посочва, че регламентираните почивки по време на работа се провеждат извън работното място, т.е. извън граничната зона.
Съгласно чл.31. ал.6 от Iз-2295/08.12.2006г., на нарядите, които изпълняват ППД с продължителност до дванадесет часа за една смяна, се осигурява половин час време за отдих.

В същия член на Iз-2295/08.12.2006г, но в ал. 11 се постановява, че времето за отдих на нарядите се разрешава от дежурните в оперативните дежурни центрове /ОДЦ/ или в оперативните дежурни части /ОДЧ/, като същото се счита за работно време.

23.11.2009 г.
гр. Кюстендил

Председател СД: ...........П..............
/Емилиян Пеев/


 

 Новата Наредба за ПДАСД е добра!

С Т А Н О В И Щ Е

от членовете на СД при РСПБС – Плевен

ОТНОСНО: Наредба за реда за осъществяване на пожарогасителната дейност и аварийно – спасителната дейност от органите за Пожарна безопасност и спасяване на Министерството на вътрешните работи.

Членовете на СД при РСПБС – Плевен одобряват проекта за наредба, като предлагат следните промени.

1. чл. 22. (1) да гласи: Пожарогасителната дейност и АСД се осъществява от дежурни екипи и смени, които подържат постоянна оперативна готовност и непрекъснато 24 – часово денонощно дежурството в РУПБС, УПБС и в звената, създадени по чл. 91 д и чл. 91 е от ЗМВР.

2. чл. 23. (1) да гласи: Времето за дежурство от всяка дежурна смяна се разпределя с разписание за разпределение на времето за подържане на непрекъснато 24 – часово денонощно дежурство в РУПБС и УПБС, съгласно Приложение № 2.

3. Приложение № 2 към чл. 23, ал. 1 от наредбата да бъде по този начин

ПРИЛОЖЕНИЕ № 2
Към чл.23, ал.1

РАЗПИСАНИЕ

за разпределение на работното време при 24 – часови смени с непрекъснато денонощно дежурството, осъществявани от служителите в РУПБС (УПБС).

МЕРОПРИЯТИЯ ВРЕМЕ
1. Приемане на дежурството. 08.00-08.30
2. Подготовка за занятията по професионална подготовка. 08.30-09.00
3. Проиграване на вариант от плана за контролна тревога на РУПБС (УПБС). 09.00-09.30
4. Провеждане на занятия по професионална подготовка, съгласно седмичната програма. 09.30-11.00
5. Физиологична почивка. 11.00-11.30
6. Провеждане на занятия по професионална подготовка, съгласно седмичната програма. 11.30-12.15
7. Време за хранене. 12.15-13.15
8. Провеждане на занятия по професионална подготовка, съгласно седмичната програма. 13.15-14.45
9. Физиологична почивка. 14.45-15.15
10. Провеждане на занятия по професионална подготовка, съгласно седмичната програма. 15.15-17.00
11. Провеждане на занятия по физическа подготовка. 17.00-18.00
12. Почистване на техниката, уредите и съоръженията. 18.00-19.00
13. Физиологична почивка. 19.00-19.30
14. Време за хранене. 19.30-20.30
15. Вечерна проверка. 20.30-21.00
16. Физиологична почивка. 21.00-21.30
17. Поддържане на постоянна оперативна готовност и непрекъснато денонощно дежурството. 21.30-05.30
18. Почистване на помещенията на сградата и района на РУПБС (УПБС). 05.30-06.00
19. Обслужване на ПТ и ПТВ. 06.00-06.30
20. Време за хранене. 06.30-07.00
21. Физиологична почивка. 07.00-07.30
22. Анализ на дежурството и подготовка за издаване на ПТ и ПТВ в техническа изправност и количество, съгласно утвърдените описи. 07.30-08.00
23. Сдаване на дежурството. 08.00-08.30

Забележка: В Приложение № 2 към чл. 23, ал. 1 от проекта за наредбата не се отчита времето за приемане и сдаване на дежурството от смените, като факт, че в това време приемащата и сдаващата смяна са заедно!


 

 Предстои лавина от дела, свързани с уволненията по чл. 78А от НК

Проблемът, който представлява прилагането на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. Д от ЗМВР в последната му редакция, има най-малко три значими аспекта – приложно правен, теоретично правен и социално-психологически.
1. При издаването на заповеди за прекратяване на служебно правоотношение на служители от МВР с оглед избягването на последващото им оспорване по съдебен ред, следва да се имат предвид, освен правилно изтъкнатите от Вас в писмото Ви под горния номер законови положения, и следните съображeния:
Чрез текста на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. Д от ЗМВР се урежда възможността да бъде прекратено служебното правоотношение на държавен служител от МВР, когато са налице обстоятелствата по чл. 179, ал. 1, т. 2 ЗМВР и когато не е задължително налагането на дисциплинарно наказание “уволнение” на служителя.
В тази връзка сроковете за налагане на дисциплинарно уволнение на служителя във връзка с установяването на обстоятелствата по чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР може да стане в сроковете по чл. 225, ал. 2 вр. ал. 1 ЗМВР – не по-късно от два месеца на влизането на присъдата или наказателното постановление в сила, но не по-късно от една година. При това положение наказващият орган действа в условията на обвързана компетентност, т.е. длъжен е да наложи наказанието при установяване на заложените в закона основания. От това следва, че след изтичането на тези срокове на служителя не може да бъде наложено дисциплинарно уволнение при установяване на обстоятелствата по чл. 179, ал. 1, т. 2 ЗМВР.
От друга страна, приложното поле на двете хипотези на чл. 179, ал. 1, т. 2 се ограничава само до умишлени престъпления от общ характер. Следователно като обект на прилагане на този член не могат да са служители, осъдени или освободени от наказателна отговорност за престъпления от частен характер, както и за такива, извършени по непредпазливост.
Доколкото освобождаването от наказателна отговорност по чл. 78а НК представлява наказание, то и за него важат сроковете за реабилитация по гл. VIII от НК, по-конкретно чл. 86, ал. 1, т. 3 (една година). В същото време липсата на срок, в който самият факт на освобождаването от наказателна отговорност по чл. 78 да бъде заличен, го приравнява на липсата на срокове по чл. 85, ал. 2 НК (Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на осъдените за престъпления против мира и човечеството). По такъв начин по-лекото третиране на освободения от наказателна отговорност деец се превръща в по-тежко по отношение на последиците от самия факт на неговото обективно съществуване, включително и от наказанието „глоба”, за което текат сроковете по чл. 86, ал. 1, т. 3.
Този негативен бъдещ резултат за дееца е отчетен и от Върховния съд на НРБ, който в т. 4 Постановление № 7/04.11.1985г. по Н.Д. № 4/1985г., Пленум на ВС дава срок за действието на чл. 78а НК една година: „По отношение на лицата, които са освободени от наказателна отговорност по глава осма от наказателния кодекс, разпоредбите на чл. 85 и сл. НК, предвиждащи реабилитация, не се прилагат, защото те не се считат за осъждани. Тези лица обаче не могат да бъдат поставени в по-тежко положение от лицето, което е освободено от наказателна отговорност по чл. 78а НК, ако е изтекла една година от наложената мярка за обществено въздействие или глоба. И тук трябва да се приложи срокът по чл. 86, т. 3 НК (сегашен чл. 86, ал. 1, т. 3 НК)”.
По този начин действието на чл. 78а НК се ограничава до 1 година от влизането в сила на решението на съда. Допълнително, макар и косвено основание да се заключи, че налагането на административно наказание по чл. 78а НК е ограничено във времето, е чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8/26.02.2008г. за функциите и организацията на дейността на бюрата по съдимост. В същия текст е указано, че бюлетините за наложени административни наказания по чл. 78а НК се съхраняват и унищожават в срок пет години от влизане в сила на съдебния акт, от което следва, че след този срок няма да е възможно удостоверяването на наказание по чл. 78а НК и следователно няма да може да се установи обективното му съществуване. Текстът на този член на свой ред доказва, че съществуването на факта на наказване по чл. 78а НК е ограничен във времето, респективно компетентният орган, който може да извърши доказването на факта, е ограничен в този срок.
Тъй като срокът на действие на чл. 78а НК е приравнен на този на срока по чл. 86, ал. 1, т. 3 НК, но в същото време не представлява срок, след който настъпва реабилитация, то и не е възможно прилагането на чл. 179, ал. 1, т. 2, предл. първо по аналогия в частта „независимо от последвалата реабилитация”. Безспорно волята на законодателя, уредил института на чл. 78а НК, е била да създаде отделен ред за приключване на наказателното производство от този, по който може да бъде приложена реабилитация по смисъла на НК. Поради този факт разглеждането на приложното поле на чл. 179, ал. 1, т. 2, предложение първо и препращащия към него текст на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. Д, предложение първо трябва да се извършва отделно от приложното поле на на чл. 179, ал. 1, т. 2, предложение второ и препращащия към него текст на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. Д, предложение второ при отчитане на постановеното в т. 4 на Постановление №7/04.11.1985г. на Пленума на ВС.
От горното следва, че когато държавен служител е освободен по чл. 78а НК от наказателна отговорност за извършено престъпление от общ характер и не му е наложено дисциплинарно наказание в сроковете по чл. 225, ал. 2 вр. ал. 1 НК, то срокът, в който служебното му правоотношение може да бъде прекратен на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. Д, предложение второ ЗМВР, е една година от влизането на съдебния акт в сила.
Това се подкрепя и от двумесечния (респективно едногодишния) срок по чл. 225, ал. 1 ЗМВР, който урежда най-тежкото наказание за служители на МВР – дисциплинарно уволнение и който е най-дълъг от всички възможни срокове за прекратяване на служебно правоотношение.
Поради тези юридически основания от страна на СФСМВР Ви молим за забавяне и внимателно разглеждане на всеки случай с член на СФСМВР - държавен служител на МВР, освободен от наказателна отговорност по чл. 78а НК, като при разглеждане на случаите да присъстват и членове на СФСМВР, определени от Вас по предложение на СФСМВР.

2. Проблемът поражда и правни въпроси от по-общ характер. Както еднозначно е отбелязано в практиката на ВАС по въпроса, служителите, за които се отнасят хипотезите на чл. 179, ал. 1, т. 2 ЗМВР и препращащият към него текст на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. Д ЗМВР, „за законодателя са в обективна невъзможност да изпълняват задълженията си като служители на МВР” (Решение № 6033 от 11.05.2009г. на ВАС по адм. Д. № 2326/2009г). Служителите на МВР обаче не са единствените, към които има „високи законови изисквания за заемане на длъжност” (Същото Решение), произтичащи от специалното им обществено положение по опазване и прилагане на обществения ред и законите на Р България. Подобни и дори още по-големи отговорности и имат например служителите от Главна дирекция „Съдебна охрана” към Министъра на правосъдието, както и служителите на „Военна полиция” към МО, за което свидетелстват красноречиво и сходните задължения, които същите изпълняват.
Доколкото законите трябва да се отнасят еднакво за всички лица (включително и за гореизброените служители), то и въвеждането на особени изисквания би следвало да се аргументира солидно, тъй като в противен случай би се създал недопустим юридически произвол и неравноправно третиране на граждани на Р България. Подобна тенденция за недостатъчно обосновано, но по-строго третиране на служители на МВР от страна на законодателя и даване на по-големи правомощия на Министъра на ВР за сметка на конституционните права на служителите от МВР, е констатирана вече от Конституционния съд, който със свое решение № 3/1998г., ДВ, бр. 29/1998г. обявява за противоконституционни текстовете на чл. 206, ал. 2 и чл. 214, ал. 2 от ЗМВР (обн, ДВ, бр. 122/1997г., отменен с § 2 от преходните и заключителните разпоредби на ЗМВР - ДВ, бр. 17 от 24 февруари 2006 г., в сила от 01.05.2006 г.). В същия отменен ЗМВР наред с тези противоконституционни текстове за първи път се появява и включването на хипотезата на чл. 179, ал. 1, т. 2, предложение второ на сега действащия ЗМВР.
С изпълнението на административното наказание по чл. 78а НК вредоносните последици за дееца приключват. В следствие на факта на налагането на наказанието по чл. 78а НК обаче наказващият орган в ЗМВР е задължен от закона да прекрати служебните правоотношения на държавния служител, без да разглежда случая по същество.
Така законодателят, без да отчита конкретната специфика на всеки случай (независимо, че изрично указва, че има престъпления от общ характер, за които задължително се налага дисциплинарно уволнение и такива, за които налагането не е задължително), отнема правото на държавния служител в МВР да заема съответната длъжност, независимо от неоспорената му годност да изпълнява служебните си задължения на основание факта на налагане на административно наказание, с което е освободен от наказателна отговорност. Или иначе погледнато в случая имаме комулиране на административно наказание с реално лишаване от право да се упражнява определена професия, без това да е постановено от съда.
С оглед на горното и при внимателното разглеждане на логиката на чл. 179, ал. 1, т. 2 ЗМВР е учудващ фактът, че в текста не са включени и хипотезите на чл. 33, ал. 1, чл. 61, чл. 1 и чл. 218б НК, тъй като във всички случаи се касае за безспорно извършено престъпно деяние.
От друга страна в случая имаме комулиране на административно наказание с реално лишаване от право да се упражнява определена професия, без това да е постановено от съда.
Всичко дотук води до мисълта, че съществуването на текста на чл. 179, ал. 1, т. 2, предложение второ ЗМВР е безсмислено, тъй като:
- с изпълнението на административното наказание по чл. 78а НК целите на наказанието по чл. 36 НК са постигнати, не е обосновано по-нататъшното неравноправно третиране на дееца от обществото и държавата и недопускането му до служба в МВР представлява нарушение на конституционните му права на равенство пред закона съгласно чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Р България и на труд съгласно чл. 48, ал. 1 и ал. 3 от от Конституцията на Р България.
- при наличието на условията за дисциплинарно уволнение работодателят е длъжен да го наложи;
- при липсата на горните основания работодателят извършва прекратяване на служебно правоотношение на базата на факт, имащ значение САМО при последващо осъждане на служителя в рамките на една година от влизане на съдебния акт в сила.
По тази причина от страна на СФСМВР Ви предлагам при внасяне на ЗИДЗМВР да внесете в НС и искане за отпадане на текста на чл. 179, ал. 1, т. 2, предложение второ ЗМВР, а именно – „, или не е освободено от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от Наказателния кодекс”, като текстът да придобие следния вид:
„2. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;”

3. Проблемът съдържа и важни социално-психологически особености, които следва да се имат предвид:
Буди недоумение фактът, че при наличието на текста на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. Д повече от 3 години, то активното му прилагане се провежда в момент, когато усилено се тиражират изказвания на висши държавни служители за нуждата от съкращения в МВР. Това води до извода, че прилагането на горния текст обслужва не толкова принципната позиция на МВР да не допуска срастването на полиция и престъпност, колкото обоснованата единствено от финансова необходимост нужда от произволна оптимизация на щата. Подобно действие в ситуация, в която реалният щат на ефективно действащите звена на МВР е свит до минимум, категорично пречи на борбата с престъпността и опазването на обществения ред.
Субективното прилагане на обсъждания текст от ЗМВР на национално и местно ниво има крайно демотивиращо влияние върху редовия изпълнителски състав, като несъмнено тези действия ще доведат и до проява на служебен нихилизъм и формално изпълнение на служебните задължения.
Текстът ще даде нова възможност на всеки един попаднал в обсега на службите от МВР да атакува действията на последните, пред съда и да ги заплаши с присъда по 78а НК.
По същия начин всеки началник (местен феодал) ще може да заплаши подчинените си с образуване на дело срещу него и възможност за освобождаване, каквито случаи вече са налични срещу „неудобни” служители – членове на СФСМВР.
Ще се повиши още повече напрежението в редовия състав, което ще рефлектира върху цялостното изпълнение на поставените от МВР и обществото задачи за осъществяване на охраната на обществения ред, превенцията и разкриването на престъпленията.
Крехкият превес, който в момента има МВР в противодействие на престъпността, ще бъде нарушен в полза на криминогенния фактор, което от своя страна, ще ескалира в усложняване на оперативната обстановка в страната.
Не на последно място, това ще даде самочувствие на криминалния контингент, престъпните елементи и лицата с криминално и девиантно поведение, което ще доведе до значително увеличение на престъпността и посегателствата върху живота, здравето, правата и имуществото на гражданите, и ще доведе до намаляване на доверието на обществото в държавната власт.
Предприетите мерки неминуемо ще доведат до отлив на работещи служители от МВР, а с това ще се създадат предпоставки за неимоверно увеличаване обема от работа на останалите и липсата на възможност за качествено и в срок отработване на поставените задачи.
Всичко това ще срине доверието на гражданите към управлението на държавата и Правителството
Смятаме позицията на ръководството на МВР за неправилна и твърдо настояваме да се спре с подобен род производства по отстраняване на служители на ведомството от работа, като сме убедени, че при прекратяване на този процес МВР за пореден път ще докаже твърдата си воля да отстоява реда и законността и да не допуска срастването на полиция и държавността с престъпността.

Галентин Грозев, СФСМВР



Страници: 1 2 3 4
 
 






ПАРТНЬОРИ
© 2009-2018 СФСМВР.