Дойче веле

[   Facebook коментара ]

Дойче веле

Мнениеот ilia

Българската битка, в която всички са победители

На победителите - честито!
Случаят с отнетия лиценз на "Лукойл" започна с гръм и трясък, но приключи тихомълком. Титаничната битка между правителството и компанията-гигант свърши без нито една жертва – и двете страни излязоха като победители.



Коментар на Ясен Бояджиев:

Някои определиха станалото като предизборен театър, други – като налагане на законността. Може и да не е театър, но само две седмици след началото си титаничната битка между правителството и най-голямата компания в страната приключи с успех – и двете страни излизат от нея като победители. При това без да падне нито една „жертва”, без да се промени каквото и да било и без да се налага законността.

Сякаш нищо не е било

А всичко започна с гръм, трясък и драматични пози, с тревожни репортажи за връхлитащата ни криза и гордо усещане за саможертва в името на държавността. Премиерът дори заплашително посъветва компанията „да не тръгва на война с държавата”.

Една несъстояла се война

Напрежението хубаво се понапомпа, но преди заради липса на горива да е затворила поне една бензиностанция, или да е отменен поне един полет и, разбира се, точно преди обявилата се за „законопослушна” компания да успее да спре поне една своя инсталация, се намеси съдът. С похвална, но рядко виждана бързина, на две инстанции, той изцяло и безрезервно застана на страната на компанията. Напрежението тутакси спадна и всичко си продължи по старому, сякаш нищо не е било.

Загадка с много неизвестни

Премиерът и неговите подчинени мъдро отбелязват, че „в правовите държави решенията на съда не се коментират, а се изпълняват”. В случая обаче решението се оказа доста спорно и объркващо за самите юристи. А какво остава за непосветените в тънкостите на правната казуистика.

За здравия разум, например, си остава загадка как в една правова държава е възможно някой повече от година напълно съзнателно да работи в нарушение на закона без да си мръдне пръста, за да се съобрази с него, след което, вместо санкция да получи разрешение да продължи да го прави. Освен това какво да си мисли човек, когато самият съд черно на бяло го убеждава, че нарушението на закона не застрашава „важни държавни и обществени интереси”, докато спазването му би причинило „значителна и трудно поправима вреда”.

Ни лук ял, ни лук мирисал

Ако все пак оставим съмненията настрана и приемем, че решението на съда е юридически напълно правилно, силно впечатление прави изключителната му практическа своевременност и целесъобразност. То оставя рафинерията да си работи, докато въпросът за лиценза й бъде решен по същество.

Всичко си остава по старому

Първото заседание на първата съдебна инстанция по този въпрос е насрочено за 31 август. Практиката показва, че оттам нататък, за да се стигне до крайното решение на втората инстанция, ще са нужни месеци, а може би и година. Колкото трябва, за да се приведе компанията в съответствие със закона.

Така вицепремиерът и министър на финансите се оказа напълно прав, като каза, че от този случай „всички печелят”. Компанията получи възможността за неопределено време необезпокоявано да продължи да работи, както си иска. А правителството – да твърди, че безкомпромисно „налага държавността”, въпреки дребната подробност, че законът така и не се оказа „еднакъв за всички”. За което пък налице си е стандартното оправдание – съдът.

Автор: Ясен Бояджиев, Редактор: Александър Андреев

http://www.dw-world.de/dw/article/0,,15316453,00.html
Сигнатура:
    Илия Димитров Кузманов, ЧЛЕН на СД на СФСМВР при 05 РУ СДВР,
член на УС на СФСМВР
    Kогато животът ти поднесе палячовци, направи си....цирк!




    [+/-] Авторски права за това мнение
    Аватар
    ilia
    Администратор
    Администратор
    Влез в чата на СФСМВР


    Местоположение: София




    Re: Дойче веле

    Мнениеот ilia

    Българският съд като ядосания горски

    Какво подсказва съдът?
    В титаничната борба между кабинета и "Лукойл" изведнъж се намеси съдът. Същият онзи съд, който се тресе от всякакъв вид скандали и който през юни понесе поредната плесница от ЕК. Какво подсказва решението на съда сега?



    Коментар на Георги Папакочев:

    Административният съд отвърна на удара на кабинета срещу „Лукойл” почти светкавично, спирайки предварителното решение на митниците да отнемат лиценза на рафинерията за производство и складиране на горива, с ясното съзнание, че изпълнителната власт в лицето на шефа на митниците Танов ще обжалва решението, а същинското дело дали лицензът на рафинерията е прекратен законно или не, ще се гледа в края на месеца. Така съдът на практика подсказа на правителството няколко неща.

    Сагата "Лукойл" продължава...

    Например, че последната дума за изхода на започналата война ще има съдебната власт. Че дали и как се спазват законите ще определя не друг, а именно съдът. Че каквото и да внушават някои министри, магистратите по определение са независими. Че „дърпането на опашката” на облечените със законова власт хора в тоги може понякога да забавлява политиците и жълтите медии, но подобно занимание едва ли е продуктивно както за самите „веселяци”, така и за държавата.

    Топчето пукна!

    На изненаданата от удара срещу „Лукойл” проправителствена пропаганда й беше нужно време, за да влезе във верния тон и набере съответните обороти. Но бързо след първоначалното объркване дали не става въпрос за игрички между бизнес-приятели, при това изчислени така, че да бъдат следени само отдалеч от протягащата се по плажовете опозиция, конфликтът беше дефиниран: започнала е титанична борба на премиера Борисов и неговия кабинет срещу най-богатата компания с руски интереси, управлявана от съвсем доскорошен негов приятел и упражняваща практически монополно положение в производството и пазара на течни горива. А съюзници на правителството във величавата битка за спазване на законите са всички местни партии, в това число и от левицата, като слова на подкрепа се чуха дори от белокаменна Москва! Играе се ва банк, отстъпление няма да има, победата е наша и...

    Криво седи – право съди

    ...внезапно се появява съдът. Същият онзи съд, който понесе поредната плесница по врата в най-новия мониторингов доклад на ЕК през юни и който вече години се тресе от всякакъв вид скандали. Същата онази институция, която е неизменна мишена на горчивия вербален патос на вътрешния министър, а нерядко и на самия министър-председател, една от видовете власт, която българските депутати вече второ десетилетие все реформират, попълват кадрово, усъвършенстват, величаят, като в същото време неуморно подменят нейните правомощия с поредните закони, актове, правилници и какво ли още не!

    А българинът наивно чака цената на бензина да падне

    В резултат на което България наскоро се оказа почти на дъното сред 66 държави според авторитетен американски индекс за върховенството на закона, а коментари около констатирания срив посочиха, че правителството често се усещало над въпросното върховенство.

    Game over

    Ако използваме веселата алегория на популярен виц от 40-те години на миналия век, ролята на горския, прогонил от планината шумно стрелящите се едни други партизани и стражари, и този път ще изиграе съдът. Просто така е в демократичните общества! В коя своя национална или международна инстанция или от какъв вид - едва ли има значение. А щетите около пукотевиците за горивата на „Лукойл” отново ще бъдат платени от българския данъкоплатец. Същият, който наивно чака цените на бензините да паднат, докато те все хвърчат монополно нагоре.



    Автор: Г. Папакочев, Редактор: А. Андреев
    http://www.dw-world.de/dw/article/0,,15290873,00.html




    [+/-] Авторски права за това мнение
    Аватар
    ilia
    Администратор
    Администратор
    Влез в чата на СФСМВР


    Местоположение: София

    Re: Дойче веле

    Мнениеот ilia

    Мафията може и да загуби играта

    Кой държи коза?
    Там мафията е могъща и престъпниците трупат стотици милиони евро. Картинка, напомняща много за България. Дотук приликите обаче свършват, защото в Черна гора започват да прилагат закона и да отнемат мафиотските богатства.



    Според непотвърдени сведения престъпният свят в Черна гора е натрупал богатства, възлизащи на стотици милиони евро. Тук влизат земя, частни и бизнес сгради, скъпи хотели и дискотеки, предприятия и акции.

    Край на "мръсните" пари

    На това престъпно богатство обаче ще бъде сложен край. Занапред черногорската Служба за държавната собственост ще управлява имуществото на мафиотските босове Сарич и Калич. За целта са сформирани и специални екипи.

    Черна гора смята да сложи край на прането на пари

    Собствеността на бандитите ще остане под държавен надзор, докато съдилищата докажат окончателно, че това огромно богатство е било натрупано по незаконен път. Това заяви бившият министър на правосъдието Драган Соч. Той подчерта, че е важно да се потърси сметка не само на главните обвиняеми, но и на членовете на семействата им. В тази връзка той припомня как постъпи Сърбия с имуществото на Сарич.

    Сръбският опит показва, че не е достатъчно да бъдат наказани само водачите на бандитските групировки. Резултатната борба срещу престъпния свят изисква разширяване на кръга. Особено ефикасен метод в това отношение се оказва конфискуването на нелегалното имущество, тъй като то укрепва престъпните организации и създава възможности за влияние върху политическия и обществения живот. Така например хотелите на Сафет Калич бяха официално откривани от министри от правителството на бившия премиер Мило Джуканович.

    Акция за пред Брюксел

    Доскоро Калич минаваше за напълно уважаван бизнесмен. От 4 август обаче той фигурира в списъка на Интерпол на лицата, издирвани с международна заповед за арест. Неговият бизнес партньор Дарко Сарич също се издирва от Интерпол, техните съучастници са в предварителния арест.

    С този невиждан активизъм черногорското правителство се надява да направи добро впечатление в Брюксел. Понастоящем страната има статута на кандидат за еврочленство. ЕС обвързва започването на присъединителни преговори с успеха в борбата срещу престъпността.



    АГ, ДПА, ФП, С. Гяуров, Й. Йорданова
    http://www.dw-world.de/dw/article/0,,15318016,00.html




    [+/-] Авторски права за това мнение
    Аватар
    ilia
    Администратор
    Администратор
    Влез в чата на СФСМВР


    Местоположение: София

    Re: Дойче веле

    Мнениеот ilia

    Горби: 3000 убити - е и?

    Двуликият Горби
    Тайни документи разкриват неприятни истини за последния президент на СССР Горбачов. Ролята му по време на кървавите събития по онова време е и до днес неясна. А някои негови изказвания засилват допълнително съмненията.



    През август 1991 се провали опита за преврат срещу Михаил Горбачов. Станалото ускори и разпадането на Съветската империя. Оповестените наскоро тайни документи доказват обаче, че "Горби" не е бил само убеденият реформатор, за какъвто го обявиха западните медии.

    На Запад честват Горбачов за това, че не допусна да се прояви насилие по време на разпадането на бившия Съветски съюз. Дали това наистина е така и каква точно е била ролята му по онова време, остава и до днес не докрай изяснено. В края на 80-те и началото на 90-те години хората в периферията на Съветската империя се надигнаха на бунт срещу Москва. Централната власт изпрати танкове срещу тях. В Тбилиси, например, съветски войници използваха отровен газ срещу демонстрантите, 20 души загинаха пред сградата на парламента през 1989 година.

    Ни чул, ни видял

    Какъв е бил наистина?

    Горбачов твърди и до днес, че научил за бруталната акция в Тбилиси чак с няколко часа закъснение. Кой е дал разпореждане за провеждането й - не знаел. До днес остава неясна и ролята му по време на кървавите събития в литовската столица Вилнюс през януари 1991. Тогава съветски танкови части блокираха центъра пред сградата на телевизията, а специалните части убиха 14 души. "Кървавата нощ във Вилнюс" и до днес занимава съдебните власти на страната, а прокуратурата на Литва в момента обсъжда възможността да издаде европейска заповед за арест срещу бившия съветски държавен глава.

    Още преди години руски историк намери архивни данни, поставящи под съмнение тъй наречената "мирна роля" на Горбачов по време на разпадането на СССР. Германското сп. "Шпигел" наскоро публикува откъси от тези документи. В тях Горбачов нарича мирните демонстранти в Тбилиси "отявлени врагове на Съветския съюз", които застрашавали Перестройката. Пак според сп. "Шпигел" Горбачов бил коментирал кървавите събития на китайския площад Тянънмън със следните думи: "Те са принудени да се защитават, също както и ние. 3000 убити - е и?"

    Междувременно Горбачов мисли за завръщане в политиката. Има намерение да основе социалдемократическа партия, както се подразбира от това негово изказване: "Трябва да модернизираме страната, образованието, медицината, да доразвием демокрацията. Нещата при нас тъпчат на едно място. Демокрацията само се имитира. Липсва ни силна народна партия, социалдемократическа партия, която да се ангажира за интересите на малките и средни предприемачи."

    Руснаците не му прощават

    Горбачов и Хонекер - "автори" на може би най-известната целувка в историята

    Горбачов пак се демонстрира в ролята на реформатор, макар че преди няколко години горещо подкрепяше Владимир Путин. В започналата предизборна борба сега той пропагандира срещу премиера и неговата партия "Единна Русия": "Мисля, че не бива да се залага на "Единна Русия". Тази партия ни тегли назад, изцяло по вкуса на премиера Путин, към запазване на статуквото. Той иска да запази властта си, но не и да решава проблемите", категоричен е Горбачов.

    В света все още се радват на подобни негови изявления. В самата Русия обаче той няма никакви шансове за завръщане на политическата сцена. Особено по-възрастните руснаци свързват името му с хаоса и престъпността, възцарили се по негово време. Едно допитване показва, че съдбата на последния президент на СССР е напълно безразлична на близо половината от гражданите на Русия.
    http://www.dw-world.de/dw/article/0,,15322425,00.html



    ДР, ГД, И. Мантойфел, Б. Узунова, Д. Попова-Витцел




    [+/-] Авторски права за това мнение
    Аватар
    ilia
    Администратор
    Администратор
    Влез в чата на СФСМВР


    Местоположение: София

    Re: Дойче веле

    Мнениеот ilia

    Кой подпалва колите в Берлин? И защо?

    Нощен Берлин гори
    Берлин: колите горят вече трета поредна нощ. Дали палежите са дело на леви или десни екстремисти, на жадни за слава Херостратовци или на глупави младежи, доказващи смелост - това засега никой не може да каже.



    Полицията засега се лута почти изцяло на тъмно. Обсъждат се всякакви версии, включително и за банда, опитваща се да "източва" застрахователни суми от съответните компании. Има и подозрения за политически или пък социални мотиви, подобни на онези, които доведоха до пожарите във Великбритания. Повод за тези подозрения стана един призив в интернет, гласящ "Лондон гори, а кога ще пламне Берлин?".

    В търсене на подпалвачите

    В леви интернет-форуми се срещат доста остри критики срещу ставащото през последните нощи в Берлин - там се изказват предположения, че извършителите са от десния политически спектър. Засега обаче не може да се намери някаква логическа връзка, обединяваща случаите. На пръв поглед автомобилите са съвсем произволно подбрани.

    Изпепелени са както скъпи лимузини, така и стари трошки

    Проблемът с палежите в Берлин всъщност не е нов. Той занимава криминалните служби в града от години. За пръв път изпепелени автомобили имаше през 2005 година. И тогава следователите търсиха отговори, но рядко успяваха да ги получат. Затова и всички бяха доволни, когато един ден вълната утихна.

    Кратка история на палежите

    През 2007 обаче всичко започна отначало - тогава изгоряха 152 автомобила. През 2008 година броят им намаля до 135, а през 2010 бе регистриран рекорд от 260 изгорели коли. Тази година обаче нещата излизат вече извън контрол - от началото на 2011 са увредени или изцяло опожарени вече общо 300 автомобила. От вторник насам има нова кулминация на палежите - изгоряха 47 автомобила.

    Междувременно в Берлин са засилени мерките за сигурност, полицията използва хеликоптер, за да контролира положението от въздуха. Обявена е и парична награда от 5000 евро за онзи, който даде ценни улики, водещи към извършителите.



    АГ, ДПА, ШП, ЩО, Б. Узунова, Д. Попова-Витцел
    http://www.dw-world.de/dw/article/0,,15324846,00.html




    [+/-] Авторски права за това мнение
    Аватар
    ilia
    Администратор
    Администратор
    Влез в чата на СФСМВР


    Местоположение: София

    Re: Дойче веле

    Мнениеот ilia

    Еврото ще го бъде

    Меркел и Саркози искат общо правителство на еврозоната
    От кризисната среща между Меркел и Саркози се очакваше повече, но резултатите са поне недвусмислени: ЕС ще го бъде, еврото е валутата на бъдещето, а спекулантите и безгрижните правителства ще имат все по-малко свобода.

    0,,15302359_1,00.jpg


    Меркел и Саркози не можеха да направят повече в момента, но поне взеха възможните правилни и стабилизиращи решения. Общата им позиция за създаване на икономическо правителство на еврозоната укрепва общата валута и дава тласък за по-нататъшна интеграция между държавите от ЕС. Двамата ключови лидери на Общността излъчиха ясен сигнал към гражданите, а и към финансовите пазари: еврото е бъдещето на ЕС, който върви към по-нататъшно сближаване, а не към разпадане или към деградация до обикновен общ пазар.

    Кой пие, кой плаща?

    Меркел и Саркози: Разчитаме на еврото, контролираме правителства и спекуланти

    Плановете за единен корпоративен данък в Германия и Франция, за Европейски валутен фонд и много амбициозната (както я нарече Меркел) идея страните-членки да впишат в конституциите си горна граница на държавния дълг, също недвусмислено показват, че Берлин и Париж виждат бъдещия ЕС като пространство, в което не само има свободно движение на хора, пари и капитали, но и като възникваща конфедерация с общи правила по жизненоважните въпроси, каквито са финансовите, валутните и данъчните. Защото настоящата криза дойде главно поради това, че част от държавите в еврозоната в продължение на дълги години са имали възможност да водят финансова, кредитна и данъчна политика без никакъв контрол от страна на партньорите, които сега плащат стотици милиарди, за да ги стабилизират.

    Правилно беше свален от дневен ред и въпросът за евентуалното въвеждане на еврооблигации, които допълнително биха пренесли част от финансовата тежест върху по-стабилните държави от ЕС. Защото в момента финансовите "пациенти" на ЕС трябва спешно сами да стабилизират бюджетите и финансите си, а това най-бързо ще стане не с нови инжекции, а с по-строг контрол от Брюксел. Едва когато Евросъюзът действително приеме обща икономическа и данъчна рамка - а на първо време това ще стане само за страните от еврозоната - едва тогава може да се мисли и за общи облигации, чрез които всички държави заедно ще гарантират платежоспособността на всяка отделна страна.

    А ако големите играчи се ядосат?

    Как ли ще реагират спекулантите?

    Дали тъкмо настоящият президент на ЕС Херман ван Ромпой е най-подходящият шеф на бъдещото общо правителство и дали другите мерки, оповестени от Саркози и Меркел, ще успокоят финансовите пазари - това все още не е ясно. Възможно е дори спекулантите да усилят натиска си върху нестабилните икономики в южния сектор на еврозоната, още повече, че лидерите на Германия и Франция отправиха недвусмислено предупреждение, че ще работят за облагане на финансовите транзакции. А това може да ядоса и пришпори големите играчи, които навярно разчитаха на въвеждане на еврооблигации.

    От кризисната среща между Меркел и Саркози се очакваше повече, но резултатите са поне недвусмислени: ЕС продължава курса си към по-нататъшна интеграция, еврото е валутата на бъдещето, а спекулантите и безгрижните правителства занапред ще имат все по-малко свобода.

    Автор: Александър Андреев

    Редактор: Д. Попова-Витцел
    http://www.dw-world.de/dw/article/0,,15322394,00.html




    [+/-] Авторски права за това мнение
    Аватар
    ilia
    Администратор
    Администратор
    Влез в чата на СФСМВР


    Местоположение: София

    Re: Дойче веле

    Мнениеот ilia

    http://www.dw-world.de/dw/article/0,,15326335,00.html

    Калфин: Само слушаме и кълчим ръце
    0,,2444993_1,00.jpg
    0,,2444993_1,00.jpg (5.4 KiB) Прегледано 14758 пъти

    "Знам как се отстояват националните интереси"
    България се връща обратно към поведението си на страна-кандидат за ЕС - непрекъснато чакаме какво ще наредят от Брюксел. Това е абсолютно недопустимо - казва Ивайло Калфин в специално интервю за Дойче веле.



    Два месеца преди президентските избори в България поканихме двамата досега най-изявени кандидати да отговорят на три еднакви въпроса. Със същите въпроси ще се обърнем и към кандидата на ГЕРБ, когато тази кандидатура бъде оповестена.

    ДВ: Може ли темата „България – ЕС” да се превърне в централна в дебатите по време на официалната предизборна кампания за местния и президентски вот? Каква е Вашата лична оценка за отношенията между София и Брюксел в момента?

    Калфин: Темата за България и ЕС не може да бъде централна в предизборната кампания. Това се случваше в предишни години, когато България се готвеше за членство в съюза. Днес тя е пълноправна страна-членка, така че българските алтернативи трябва да са в основата на дебатите, въпросите от ежедневието на хората: работните места, доходите, достъпът до здравеопазване и образование, стимулирането на бизнеса.

    Къде е българското самочувствие?

    Еврочленството може да даде допълнителни лостове за решаването на тези проблеми, но България трябва да има собствено, национално решение по тях. А инструментите на членството в ЕС да бъдат използвани за допълване на основните политики. Страната се връща обратно към поведението си на държава-кандидатка за членство. Непрекъснато чакаме какво ще наредят от Брюксел, за да ни поправят или насочат в една или друга област. Това е абсолютно недопустимо. Ние трябва да имаме самочувствието, че сме генератор на собствени политики, в това число европейски.

    "Референдум за шистовия газ!"

    За последните две години не съм чул важен за България въпрос, който да е бил поставен от правителството в европейския дебат и да е станал европейска политика. А преди имахме доста такива примери в областта на външните отношения - български бяха инициативите за европейска политика в Черноморския басейн, за т. нар. Източно партньорство, за реакцията на ЕС и изпращането на спецпратеник в Грузия, за регионалното сътрудничество на Балканите. Всички те станаха европейски политики.

    България наложи и използването на кирилицата в официалните документи на ЕС, въпреки че имаше силен натиск против. Аз съм работил по тези политики и знам как се отстояват националните интереси. В последните две години само слушаме, кълчим ръце и чупим пръсти какви указания са дадени от ЕС и дали сме ги спазили точно.

    ДВ: Енергийните проекти с Русия са едни от ключовите въпроси на българската външна и икономическа политика. Каква, според Вас, е национално отговорната, разумна и перспективна политика в това направление? Очаквате ли Вашите опоненти в надпреварата да предложат нови, оригинални идеи по въпроса?

    Опитите с шистов газ са изключително опасни!

    Калфин: Според мен националният интерес диктува България да се възползва от положението си и да се превърне в център на интензивен пренос и производство на енергия - газ, електроенергия от възобновяеми източници. Така че, когато говорим за енергийна дипломация, първо трябва да дефинираме националния интерес и след това да видим как можем да го защитим. Енергийните проекти, договорени от предишното правителство с Русия, са полезни и за нея, отговарят изцяло и на българския национален интерес, превръщат България във важен фактор по отношение на енергетиката и в региона, и в Европа. Разбира се, ако бъдат изпълнени.

    По същия начин трябва да стоят отношенията ни и с други страни. Енергийната независимост предполага осигуряване на различни източници по разнообразни пътища. Затова трябва да работим и за проекта „Южен поток”, и за „Набуко”, и за особено важните, бързи проекти, които правителството бави - свързването на газопреносната мрежа на България с тези в Турция, Гърция, Румъния и Сърбия.

    Вместо това правителството на ГЕРБ е спряло големите проекти, а по другите не работи достатъчно интензивно и сега се опитва да разреши добива на шистов газ с абсолютно фалшивия аргумент, че това осигурява енергийна сигурност за страната: не е вярно! Опитите с шистов газ могат да съсипят огромни плодородни части от страната ни и са изключително вредни и опасни за здравето на милиони българи. Искането ми за референдум не може да не бъде политическо, защото добивът на шистов газ е въпрос, който може да бъде опасен за страната, за живота на нейни граждани и за природата й.

    Това, което виждаме от ГЕРБ, е как тихомълком, без дебат се дават разрешения за проучване на добива на шистов газ. Много ще се радвам, ако опонентите ми предложат нови оригинални идеи по енергийните проблеми. За съжаление досега от ГЕРБ виждам само изключително противоречива политика. Например промененото законодателство по отношение на възобновяемите източници - не само интересът спадна, но започна и отлив на инвестиции в тази област. Решението на правителството да се премахне биокомпонентата от дизеловото гориво е в абослютно нарушение на европейските правила. Тази компонента бе замислена като стимул за намаляване на цените на горивата. Видяхме какво стана с тях.

    "Рискуваме тежки конфликти!"

    Разцепление на българското общество?

    ДВ: Защитата на малцинствата, хомофобията и анти-ромските настроения са проблеми, които зреят и нарастват сред българското общество. В състояние ли е президентската институция да помогне за тяхното решаване и как? Доколко тези въпроси са чисто национални или са и общоевропейски?

    Калфин: Проблемът е не само европейски, той е и световен, но решенията са български. От Европа няма да дойдат решенията. По-скоро трябва да се поучим от това как в някои страни хомофобията и противопоставянето стигат до крайност. Трагедията в Норвегия е един от тези примери. Затова безобидни за някои на пръв поглед инциденти като този в софийската джамия могат да крият в себе си дълбоки пластове и да доведат до разцепление и разделение на българското общество.

    Това не ни е нужно - хомофобията, ксенофобията, национализмът в крайната му форма. България има нужда от ясно дефиниран национален интерес и защитата му. Ясно разбираме, че всички български граждани имат еднакви права и задължения, а държавата все още не е показала, че това е така. Ромското население, мюсюлманите, християните, евреите – всички те са български граждани и трябва да спазват едни и същи закони. Ако не вземем максимално бързо мерки, за да избистрим въпросите, по които е необходимо наистина национално съгласие и толерантност, рискуваме тежки и трайни конфликти. Президентската институция може да предизвика този дебат и да го доведе до успешен край - казва в заключение Ивайло Калфин.



    Автор: Антоанета Ненкова, Редактор: Ал. Андрее




    [+/-] Авторски права за това мнение
    Аватар
    ilia
    Администратор
    Администратор
    Влез в чата на СФСМВР


    Местоположение: София

    Re: Дойче веле

    Мнениеот ilia

    http://www.dw-world.de/dw/article/0,,15326334,00.html
    Кунева: България върви назад
    0,,5278308_1,00.jpg

    Какви са целите й?
    Това, на което ставаме свидетели в България понастоящем, е връщане назад - по отношение на всички теми! Това заяви в специално интервю за Дойче веле Меглена Кунева - кандидат за президентския пост в България.



    Два месеца преди президентските избори в България поканихме двамата досега най-изявени кандидати да отговорят на три еднакви въпроса. Със същите въпроси ще се обърнем и към кандидата на ГЕРБ, когато тази кандидатура бъде оповестена.

    ДВ: Може ли темата „България – ЕС” да се превърне в централна в дебатите по време на официалната предизборна кампания за местния и президентски вот? Каква е личната Ви оценка за отношенията между София и Брюксел в момента?

    Кунева: Много бих желала темата за България и ЕС да бъде централна в нашите дебати, защото това е важно за страната ни. А и в години на толкова сериозни предизвикателства в света, в Европа, България трябва да има своя много ясен, отчетлив глас, да предлага решения, да бъде част от решението, а не част от проблема, какъвто една страна с бавно икономическо развитие, с липса на върховенство на закона е.

    Коя е "голямата" българска тема?

    Но не съм особено оптимистична за това, че ще бъде централна тема в дебата - преди всичко защото партия ГЕРБ – нека да напомним: Граждани за европейско развитие на България – се съмнявам, че го желае по същия начин. Не е тайна, че при контрола им върху медиите те избират централните теми на дебата. Проблемът им е, че след юлския доклад на ЕК е под въпрос единственият досега успех в европейската политика – борбата срещу организираната престъпност и корупцията.

    Тя е първата българска еврокомисарка. А сега може би и първата жена-президент на България?

    Всъщност това е аргументът, с който те спечелиха изборите. Имам чувството, че ГЕРБ не иска механизмът на наблюдение да се махне, защото ако не е той, за какво друго могат да ги похвалят от Брюксел /ако разбира се такова нещо се случи!/, освен за политическата воля. Тази „политическа воля” не може да издържи повече и сегашният доклад беше толкова ясно критичен, че според мен по-скоро ще ги уплаши от тази тема. Но – предстои да видим.

    По втория ви въпрос за отношенията България-ЕС - дали той може да бъде централен - имам още един аргумент. Все пак най-голямата опозиционна партия издигна за кандидат-президент своя евродепутат Ивайло Калфин и се надявам, че такава стъпка ще направи също ГЕРБ, ще предложи кандидат с европейски профил. Много анализатори вече казаха, че и двете партии се съобразяват с моята кандидатура и моя профил, и ако съм успяла да направя това, мисля, че то ще е от полза.

    Високата цена на бездействието

    Това вече е една промяна в начина, по който ще се представят и говорят кандидатите. Мисля, че трябва да направим всичко възможно тази тема да се наложи, не мога да дам гаранции до каква степен ще стане това, но една от причините да се кандидатирам за президентската институция, за този пост, е точно за да може европейската тема да не слиза от дневен ред. Каквото и да си говорим, през европейската тема ние трябва да гарантираме една цел – България да не се връща назад. А в момента това, на което сме свидетели, е връщане назад – по отношение на икономическо развитие, по отношение на върховенство на закона, по отношение права на гражданите, на образование, на здравеопазване, на всички теми!

    Много често в България си говорим коя е „голямата” тема, която ще ни обедини. Мисля, че при тези избори, това, което аз мога да предложа като голяма тема, е да не се връщаме назад. Защото и това в днешните условия, в условия на криза, е тема, около която можем да се обединим.

    ДВ: Енергийните проекти с Русия са едни от ключовите въпроси на българската външна и икономическа политика. Каква, според Вас, е национално отговорната, разумна и перспективна политика в това направление? Очаквате ли Вашите опоненти в надпреварата да предложат нови, оригинални идеи по въпроса?

    Кунева: Да, това ще бъде тема, безспорно. Защото тя засяга икономиката, засяга отношенията ни с целия свят. Дали става въпрос за руски или други проекти е все едно. Те трябва да отговарят категорично на няколко въпроса. Първо: увеличават ли енергийната независимост на България и Европа, второ: безопасни ли са за хората и за околната среда, трето: включват ли най-модерните налични технологии /все пак това са инвестиции за десетилетия и не е добре да се борим с остарели морално технологии, каквито бяха блоковете в „Козлодуй”/, разумна ли е цената, която икономиката ни и гражданите ще платят за тях. Това е.

    Къде остана етническата толерантност?

    Цената, всъщност, е едно много широко понятие, което може да бъде както действие, както пари, които ще вложим, така и бездействие. Но това трябва да се изясни. Бездействието може да ни струва много по-скъпо, отколкото една или друга цена. Отправна точка е пълната откритост и откровеност в тези разговори.

    циганите: не можем да се правим, че ги няма

    ДВ: Защитата на малцинствата, хомофобията и анти-ромските настроения са проблеми, които зреят и нарастват сред българското общество. В състояние ли е президентската институция да помогне за тяхното решаване и как? Доколко тези въпроси са само национални или са и общоевропейски?

    Кунева: Разбира се, че не са само българско явление, а и европейско, може да се каже и световно. Но това е нещо, в което България винаги е била смятана за страна без проблеми. На мен ми е много мъчно, че една от областите, в които ние постоянно сме били сочени като пример за етническа толерантност, започва да буди тревога и да снижава критериите. С което губим като нация.

    Хората разбраха, че инцидентите в джамиите са евтина полит-агитация и затова тези инциденти спряха. Въпросът с циганите, който е сериозен и много важен за България, правителството трябва да се погрижи за неговото решаване - не можем да се правим, че ги няма. Като цяло в този етнически и религиозен състав живеем хиляда години вече заедно. И мисля, че сме си научили уроците всички. Това е нещо, което можем да разкажем на Европа, а не да им даваме уроци по икономика и фондови борси. Защото тази тема не е най-старата и най-силната в България - заключава Меглена Кунева.



    Автор: Георги Папакочев, Редактор: Ал. Андреев


    Отзив »Изпрати »




    [+/-] Авторски права за това мнение
    Аватар
    ilia
    Администратор
    Администратор
    Влез в чата на СФСМВР


    Местоположение: София

    Re: Дойче веле

    Мнениеот ilia

    Заговор между Холивуд и Белия дом?
    0,,6163900_1,00.jpg
    0,,6163900_1,00.jpg (5.23 KiB) Прегледано 14703 пъти

    Само за фенове: Обама побеждава лошия Осама
    Съзаклятие между Белия дом и Холивуд? Във всеки случай, един нов екшън филм за смъртоносния удар срещу Осама никак няма да навреди на Обама в предизборната борба за нов президентски мандат. Републиканците са разгневени.



    На 12 октомври 2012 г., по-малко от четири седмици преди вота за следващ президент, на американски екран ще излезе нов екшън филм за смъртоносната акция на прехвалените Нейви Сийлс срещу лидера на Ал Кайда Осама бин Ладен. В бъдещия блокбастър републиканците подозират перфидно съзаклятие между Белия дом и Холивуд с цел да се полира имиджа на Барак Обама точно за 6 ноември 2012 г. и да се повишат шансовете му да спечели вота.

    Героичната сага за мисията на елитните части в Аботабад се подготвя от филмовия гигант "Сони пикчърс". За качеството и касовия успех ще се погрижат режисьорската Катрин Бигълоу и сценаристът Марк Боул. Миналата година те отнесоха шест Оскара за "Войната е опиат", между които за най-добър филм, най-добра режисура и най-добър сценарий.

    Холивуд ще има достъп до "top secret"?

    Депутатката от Републиканската партия Лин Дженкинс иска спешно да се приеме закон, който да забранява на Белия дом по какъвто и начин да субсидира Холивуд. "Недопустимо е да се изразходват данъчни пари, за да се подкрепя холивудската филмова индустрия в набирането на факти и разработката на сценарии", казва Дженкинс. Пентагонът също по никакъв начин не бива да подкрепя снимането на лентата, смята тя.

    Филмът щял да пресъздаде истината за акцията в скривалището на Осама

    Според "Ню Йорк таймс" администрацията в Белия дом предоставяла на филмовия екип достъп до секретни информации за подготвяния от ЦРУ месеци наред удар срещу Осама бин Ладен в скривалището му в Пакистан. Белият дом отрича това. Говорителят Джей Карни заяви, че правителството е готово да предостави на всеки автор "статии, книги, документи или филми, свързани с дейността на президента, за да гарантира вярно представяне на фактите". Екипът нямал обаче достъп до секретни информации.

    Кой кого подкрепя?

    Междувременно обаче от седмици се заформя тясно сътрудничество между администрацията на Обама и Марк Боул. Сценаристът е бил забелязан да разговаря с влиятелни правителствени представители и за явна изненада на високопоставени военни е присъствал на награждаване на победоносните бойци от Нейви Сийлс.

    Че точно "Сони пикчърс" събира дарения за предизборната борба на Барак Обама, засилва съмненията на републиканците. Акцията била проведена през април, т. е. преди операцията в Аботабад, но иначе нито едно холивудско студио не се е ангажирало за Обама по такъв начин в предизборната кампания.



    АГ, ДВ, ДПА, Б. Рачева, В. Шопов




    [+/-] Авторски права за това мнение
    Аватар
    ilia
    Администратор
    Администратор
    Влез в чата на СФСМВР


    Местоположение: София

    Re: Дойче веле

    Мнениеот ilia

    Китай назидава Америка
    0,,15300045_1,00.jpg
    0,,15300045_1,00.jpg (9.07 KiB) Прегледано 14703 пъти

    Поводът за китайските тревоги
    От Китай се носи критика по адрес на САЩ - защото не можели да уредят проблема с дълговете си, защото прахосвали толкова много пари. И това не е всичко: китайците смятат, че Америка залязва.



    Много китайски вестници публикуваха коментари за икономическата политика на САЩ - пълни със съвети, които могат да се изтълкуват и като предупреждения. Това изобилие от изявления по темата предизвиква подозрението, че се касае за дирижирана от най-високо място кампания.

    Китайските страхове

    "САЩ трябва да стегнат финансовата си политика и да укрепят доверието на света в долара", пише във вестник "Женмин жибао", официалния орган на ККП, директорът на Китайската държавна банка Ксяо Ган. Над една трета от огромните валутни резерви на Пекин от 3,2 билиона долара са в американски държавни облигации. Но след оспорваното вдигане на лимита на американския държавен дълг, китайците са разтревожени от понижената финансова благонадеждност на Вашингтон и, разбира се, за инвестициите си в чужбина. "САЩ навлизат в една дълга фаза на залез", смята икономистът Кся Бин, който е съветник на китайското правителство.

    Поводът за американските тревоги

    В уводна статия на "Женмин жибао" се отбелязва, че като най-голям кредитор на Америка, Китай "естествено е по-загрижен от другите за състоянието на американските финанси". Отправя се призив към Вашингтон да стабилизира бюджета си, защото в противен случай "ще се стигне до сътресения в целия свят".

    В коментарите се долавя отчетливо страх за перспективите на китайската икономика. Но острата критика срещу САЩ не може да прикрие растящите проблеми на Китай. Инфлацията расте от месец на месец, хората стават все по-неспокойни. Правителството се опитва всячески да удържи покачването на цените. От миналия октомври лихвите бяха повишени пет пъти, но без никакъв резултат.

    Безпокойство и във Вашингтон

    Отношенията между Китай и Америка са обтегнати не само заради долара. Миналата седмица Пекин пусна в пробно плаване първия си самолетоносач, което предизвиква голямо безпокойство във Вашингтон, включително и в Белия дом.

    Сега американският вицепрезидент Джо Байдън иска да допринесе за успокояване на духовете - от днес /сряда/ той е на петдневно посещение в Китай. Очаква се Байдън да укрепи връзките си с китайския вицепрезидент Си Цзинпин. Идната година Си ще стане приемник на държавния и партиен ръководител Ху, и по този начин - един от най-могъщите политици в света.



    АГ, ШО, ДПА, С. Гяуров, Д. Попова-Витцел




    [+/-] Авторски права за това мнение
    Аватар
    ilia
    Администратор
    Администратор
    Влез в чата на СФСМВР


    Местоположение: София

    Re: Дойче веле

    Мнениеот ilia

    С Бог напред към Белия дом

    Кой ще се настани в Белия дом догодина?
    Само силни приказки няма да са достатъчни за победа на републиканците на президентските избори в САЩ догодина. Те се надяват да прогонят демократа от Белия дом, но Обама има предимства, които никак не са за подценяване.

    0,,3963304_1,00.jpg
    0,,3963304_1,00.jpg (7.79 KiB) Прегледано 14698 пъти


    Анализ на Клаус-Дитер Франкенбергер във в. "ФАЦ":

    Президентът Обама има поне една грижа по-малко: никой в собствения му лагер не оспорва кандидатурата му за втори мандат. Така той може да се концентрира върху управлението на държавата и набирането на дарения, без да е заплашен да се изчерпа още в самото начало на една дълга предизборна борба. Това предимство не е за подценяване.

    При републиканците кандидатите за президентската кандидатура на тяхната партия са много и може да станат още повече. Но фаворитите вече се очертават. Освен това още от сега се вижда колко ожесточена, дори безмилостна ще бъде предизборната битка догодина.

    Обама обеща повече, отколкото даде

    Сезонът на силовата риторика

    През 2008 Маккейн нямаше шанс срещу младия вестител на промяната. Но тъй като Обама обеща повече, отколкото даде, и разбира се поради цялостното икономическо положение, републиканците се съвзеха изненадващо бързо. Те надушват шанса да прогонят демократа от Белия дом само след един мандат. Тъй като избирателите са в лошо настроение, мнозина дори разгневени, тъй като положението на трудовия пазар е безрадостно, това би могло да им се удаде. Би могло.

    Тъй като преди това републиканският кандидат трябва да изпълни един нелесен номер: от десния край, там, където е базата на републиканците, той ще трябва да се измести към десния център, за да привлече избирателите на този център, разочаровани избиратели на Обама, при това без да отблъсне базата. (Същото се отнася и за демократите, но отляво.) След силовата риторика и фундаменталистките изхвърляния на предизборния сезон това няма да бъде нито лесно, нито обезателно убедително.

    Защото повечето от онези, които напират сега напред, са консерватори от най-твърдия сорт: героинята на Чаеното парти, изживяващата се като много набожна, Мишел Бакман, и губернаторът на Тексас Рик Пери, който съчетава икономически с религиозно-културен консерватизъм и който току-що обвини директора на Централната банка в държавна измяна, заради неговата финансова политика. Силни думи. На фона на тези двамата бившият губернатор Мит Ромни изглежда направо умерен - което не е добродетел в очите на днешната републиканска база, а свидетелство за безпринципност.

    Мишел Бакман: Жана Д'Арк на Чаеното парти

    Пълна програма

    Бакман, Пери и останалите вече откриха канонадата срещу "Вашингтон" и срещу "истаблишмента". Това е в немалка степен лицемерно: настроения срещу Вашингтон подклаждат тъкмо онези, които съдействат за обездвижването на американската политика, които предпочитат обструкционизма пред разумния компромис или чиято главна амбиция се свежда до това да провалят политическия си противник.

    Разбира се самият Обама също носи част от вината за объркването сред американската публика. Освен това той не показа ръководните качества, които мнозина очакваха от него. През идните месеци избирателите ще получат пълна контрастна програма. А светът отново ще следи какво става в Америка, омаян от живостта на тази демокрация - или ще клати невярващ глава.



    АГ, ФАЦ, КДФ, С. Гяуров, Й. Йорданова




    [+/-] Авторски права за това мнение
    Аватар
    ilia
    Администратор
    Администратор
    Влез в чата на СФСМВР


    Местоположение: София

    Re: Дойче веле

    Мнениеот ilia

    Старопланински нелепици

    България: традициите не са това, което бяха
    Летните туристически вакханалии по морето могат да бъдат наистина отблъскващи. Ето защо много българи дадоха ухо на рекламата за фолклорен фестивал, който от години се провежда край Жеравна. Какво обаче ги чака там?

    0,,6418895_1,00.jpg
    0,,6418895_1,00.jpg (5.2 KiB) Прегледано 14698 пъти


    Коментар на Георги Папакочев:

    Два са акцентите в масираната медийна реклама на тазгодишния фестивал в родното място на писателя Йордан Йовков. Единия /звучи подозрително предизборно/ поставя патронажът на „Вицепремиера и министър на вътрешните работи г-н Цветан Цветанов”, както буквално е изписан в официалния сайт на събора, а другият идва от традиционното обещание на организаторите за изобилие от вино и ракия.

    Макар несъвместими на пръв поглед, тъкмо тези две атракции би следвало неотразимо да привлекат многобройните чуждестранни и български туристи, които, както си представят домакините, копнеят еднакво силно хем да лицесъзрат българския Вицепремиер, хем здраво да пийнат на аванта. Има и други изненади, но те стават ясни едва когато мераклиите се запознаят със садо-мазохистичния правилник на мероприятието.

    И министър Цветанов спазва дрескода

    Многострадална Геновева

    Първото императивно нареждане в него гласи, че всеки присъстващ трябва задължително да е облечен в „автентична, сценична или стилизирана” фолклорна носия. Единствени изключения се правят за облекла от началото на миналия век, както и за старинни военни униформи и оръжия, които следва да бъдат носени, забележете, само от офицери. Човек си казва – нищо, след като темата е свързана с фолклорното облекло, какво лошо има да се дегизираш като за Заговезни и дори да платиш някой и друг лев наем за стара носия?

    И в този ред на мисли, виждайки се на ум с потури и шевици, в паметта на по-възрастните участници може би изплува незабравимият образ на „Човека от народа”, който навремето палаво лискаше вода от закичените с цветенца калайдисани менчета при откриване на поредната нова кравеферма, а за Гергьовден, честван по онова време като „Ден на овчаря”, обичаше да позира ухилен пред камерите на възторжената кинохроника с овчи калпак и овчарски кавал в ръце. В Жеравна мнозина биха дали мило и драго да видят патрона „Вицепремиер и вътрешен министър” в юнашки елек-гайтанлия, с пояс и бели беневреци, с китка зад ухото. И дори да се снимат с него за спомен. Обаче...

    Щрак, Марийке, на портрет!

    Това просто няма да е възможно. Защото организаторите са издали категорична забрана за употребата на камери и фотоапарати на територията на фестивала. Просто гостите от чужбина и страната имат единствено правото да си платят на определени за случая фотографи, за да покажат нещичко от шареното събитие по родните места. Дори повече, биха могли „да заявят” и да си купят DVD, на което едва ли ще има кадри на предрешените в носии официални гости, например.

    Присъствието на тв-камери на ливадата със сигурност няма да смущава организаторите, които отлично знаят, че медийното отразяване на подобни събития днес е прецизирано политически точно толкова внимателно, колкото някогашните партийно-пропагандни кинохроники, прожектирани по кината преди филма.

    И за хапването си има строги условия...

    Калпакът срещу синьото бомбе

    В правилника на фолклорното събитие има и други - очарователни по своему - забрани. Каквато е например враждебността на организаторите към всякакъв внесен отвън алкохол. Все пак местните питейни търговци знаят, че „мероприятие година храни”. Техните колеги около многобройните скари и чевермета пък дори са издействали забрана за използуването на пластмасови чаши, чинии, термоси, вилици, лъжици, салфетки и други артикули за пикник на открито.

    Презумпцията очевидно е, че по стар български обичай трябва да се хапва с пръсти, които след това се отриват о мустаците, брадата или в дрехите, а пиенето се консумира от кратуни, копанки или направо от бъчвите. Вменено е в дълг да използуват черги и рогозки за сядане вместо собствени одеала и постелки, участниците да носят калпаци и забрадки на главата, а нарушителите на тези разпоредби вероятно ще бъдат безмилостно глобявани от наетите за целта гавази. Най-удивителната забрана на тази 72-часова фолклорна ексцесия обаче е запрещението за използуване на слънчеви очила!

    Рай на туристическите хайдутлуци

    Организаторите на фолкорния фестивал, уви, далеч не са новатори в бранша. През миналата година други предприемачи в т.нар.селски туризъм също бяха регистрирали върхове в своята търговска находчивост. В печата се появиха съобщения за абсурдни атракции и ритуали, които уж да привлекат повече чуждестранни туристи. Като например „фолкмасаж” (и по-точно – хубавичко да те намачкат през дрехите), да ти подлучат слепоочията за тонус, да ти намажат тялото с мас и после да го разточат като тесто с точилка, както и практикуваното още в славните балкантуристки времена ”опердашване от хайдути”, при което потърпевшите докрая не са съвсем наясно дали са били свидетели на безумна туристическа пошлост или са станали жертви на реално разбойническо нападение. Като своеобразен връх в скудоумието е сочена атракцията на келнери през 90-те години, които се маскирали с магарешки кожи, за да може VIP-гостите в тяхното заведение да ги пояздят, срещу бакшиш, естествено...

    Иначе към края на лятото Жеравна действително е прекрасна. Йордан Йовков се е връщал към нея в разказите си за Жеруна и в своите „Старопланински легенди”. Очевидно правнуците на неговите съселяни днес се опитват да имитират епохата, в която е живял писателят, но тя едва ли има нещо общо с предлаганата комерсиална бутафория. А още по-малко с героите и творчеството на големия български писател.



    Автор: Г. Папакочев, Редактор: Ал. Андрее




    [+/-] Авторски права за това мнение
    Аватар
    ilia
    Администратор
    Администратор
    Влез в чата на СФСМВР


    Местоположение: София

    Re: Дойче веле

    Мнениеот ilia

    Ненаситното МВР

    Сигурност или образование?
    За какво българите трябва да плащат повече – за сигурност или за образование? В разгара на лятото този въпрос неочаквано измести актуалните скандали и страсти. И разбули някои доста неприятни истини:

    0,,15334001_1,00.jpg
    0,,15334001_1,00.jpg (8.18 KiB) Прегледано 14692 пъти


    Коментар на Ясен Бояджиев:

    Спорът поде финансовият министър, като обяви, че в бюджета за следващата година трябва да се преразпределят средства от сектора „Сигурност” към образованието, науката и културата. "Ние плащаме повече за сигурност от останалите европейски държави и по-малко за наука и образование, а трябва да е обратното", каза той. Вътрешният министър отговори, че не финансовият министър „е този, който разпределя бюджета в страната” и че парите за МВР догодина трябва да са поне колкото през тази.

    Колко струва полицейската работа

    Няма как някой да разбере колко струва полицейската работа, ако не е запознат с всички "тънкости", добави вътрешният министър, сякаш той е запознат с всички тънкости на образованието, за да разбере колко струва то. Въпросът обаче не е в „тънкостите”, а в милиардите.

    Много са, силни са...

    При 2 процента средно за ЕС, България дава 4 процента от Брутния си вътрешен продукт за сигурност, половината – на МВР. По този показател страната с най-нисък Брутен вътрешен продукт на глава от населението е на първо място в ЕС. Както и по брой полицаи на глава от населението, които в България са значително повече, отколкото в значително по-богати страни.

    Освен че са относително много обаче, единствено парите за МВР остават недосегаеми за съкращенията. На всичко отгоре обществото плаща несъразмерно скъпо за некачествена услуга.

    Въпрос на приоритети

    Разбира се, в този си раздут и допотопен вид и МВР като всяка друга сфера страда от недоимък и би било много добре да има много повече пари. Но понеже средствата са ограничени, а и в близко бъдеще не се очертава нещо по-различно, въпросът е и в приоритетите.

    Приоритетите на днешните управляващи засега са очевидни. А и въпреки подхванатия от финансовия министър спор, едва ли ще се променят. Защото, както е известно, силата и симпатиите на върховния арбитър в този спор – премиера, също като на вътрешния министър са повече на страната на силовите, отколкото на интелектуалните занимания и структури.

    Доброто образование обаче е задължителна предпоставка за успех във всяка сфера на обществения живот. Липсата на добро образование, например, е спирачка за икономическия напредък, както все по-ясно си личи у нас. Тя води до по-лошо управление и, в края на краищата - до по-малко сигурност.

    Той и министерството му - без тях в България няма оправия!

    В характерния си примитивно-манипулативен стил вътрешният министър се опита да внуши на обществото, че ако започне да плаща по-малко за министерството му, го заплашват безредици като във Великобритания. Непосредственият повод за погромите по улиците на Лондон обаче бе смъртта на младеж, убит от полицай. Сред дълбоките причини за тях пък въобще не е липсата на достатъчно и добре платена полиция, а недостатъчното образование, ниската култура и съпътстващият ги ценностен разпад. Които са истинските заплахи и за сигурността на България.

    Не само колко, но и как

    Заплаха за сигурността е и липсата на реформи. Наливането на пари в нереформирани сфери води до едни и същи печални резултати. Което прекрасно си личи както в българската пенсионна система, здравеопазване и образование, така и в самото МВР. А за добрите реформи освен всичко друго от голямо значение е и доброто образование. Впрочем, самият вътрешен министър е добър пример за това.

    Автор: Ясен Бояджиев, Редактор: Александър Андреев




    [+/-] Авторски права за това мнение
    Аватар
    ilia
    Администратор
    Администратор
    Влез в чата на СФСМВР


    Местоположение: София

    Facebook коментари

    Следваща

    

    Назад към Архив



    Кой е на линия

    Регистрирани потребители: Google [Bot]

    cron