Дойче веле

[   Facebook коментара ]

Re: Дойче веле

Мнениеот ilia

България | 14.10.2011
Ако България успее да се промени...
0,,15459388_1,00.jpg
0,,15459388_1,00.jpg (7.49 KiB) Прегледано 5817 пъти

България - предмодерна?
Клиентелизъм и корупция, скандали и убийства, изтичане на мозъци и ценности - такъв е образът на България навън. А би могъл да бъде много по-добър, пише в обширна и емоционална статия германският дипломат Клаус Шрамайер.



Корупция и клиентелизъм се ширят по високите етажи на властта, съдебната система работи тромаво, бившите кадри на Държавна сигурност и някогашната номенклатура все още играят на политическата сцена, интелектуалният потенциал напуска страната, младите хора са загърбили принципи и ценности, а уж би трябвало да бъдат т. нар. „ново и необременено поколение“. Това са само някои от българските проблеми, описани в обширна статия на списание "Ойропеише Рундшау". Автор на публикацията е Клаус Шрамайер - германски политолог, добър познавач на България и бивш зам.-посланик на Германия в София.

Изненада както за България, така и за европейските наблюдатели: рейтинговата агенция "Муудис" направи комплимент на страната, повишавайки благонадеждността й. "Зюддойче Цайтунг" пък нарича България „примерен финансов ученик“. Да, България е сравнително незасегната от финансовата криза, тъй като все още се намира извън еврозоната. С това обаче сякаш се изчерпват поводите на българите за радост, смята Шрамайер.

Право седи, криво съди...

Бай Ганьо е жив!

Четири години след приемането в Европейския съюз положението в България почти не се е променило. Сериозни политически скандали и поръчкови убийства все още остават неразследвани, а извършителите или участниците - ненаказани. Хиляди други престъпления се покриват с давност, защото съдебната система е прекалено тромава. Мафиотски групи уж влизат в ареста, но много скоро пак излизат, тъй като съдът не се задоволява с предоставените от прокуратурата доказателства.

Европейската комисия също не знае накъде, вероятно поради всички скандали, от които става ясно, че както съдът, така и прокуратурата са благоприятна среда за корупция и клиентелизъм. За Шрамайер неефективното правосъдие непрекъснато поражда корупция, доказателства за която политологът намира в критичните доклади на Еврокомисията. Германският юрист и дипломат предлага по аналогия с Валутния борд в България да се създаде Правосъден борд, чийто кадри ще напътстват и наблюдават българските си колеги.

А къде се вписва законодателната система в цялата тази картина? Ето как Шрамайер коментира темата: ”Водещият принцип на българските политици гласи: променяме законите и създаваме нови институции точно според изискванията на Брюксел, но това в крайна сметка нищо няма да промени, тъй като законите съществуват, за да бъдат нарушавани”.

Според германския политолог България не се отличава от другите бивши комунистически страни, където цари същият застой в политиката, в здравната и социалната система, образованието, земеделието и икономиката. Той цитира своя колега Клаус Рот, който тълкува случващото се като симптом на „съпротивата срещу модернизация”. Тъкмо в резултат от тази съпротива, обобщава Рот, негативният образ на Алековия герой Бай Ганьо оцелява и продължава да бъде актуален.

Горчиви истини

Шрамайер е шокиран от инертността на България, от нежеланието да скъса с комунистическото минало и припомня, че страната все пак членува в НАТО и ЕС. "Какво да кажем за един държавен глава, който е бивш агент на Държавна сигурност, но въпреки това е действащ президент и дори налага вето върху Закона за дипломатическата служба, забраняващ заемането на важни постове в чужбина от бивши агенти на Държавна сигурност?" - реторично пита Шрамайер.

Номенклатурата успява да оцелее сравнително незасегната след промените, да предотврати смяната на политическия елит, обличайки старата икономическа и политическа власт в нови одежди. Горчивата истина е, че България все още не е правова държава, а се управлява от олигархия, обобщава авторът.

Той търси онези български интелектуалци, които биха се опълчили срещу системата, но стига до тъжния извод, че интелектуалният потенциал на България изтича навън. От 1985 година досега са емигрирали 1.6 милиона души, а други 200 хиляди са твърдо решени да го направят, припомня авторът. Голяма част от тези хора са млади, предприемчиви и интелигенти.

Къде са младите?

Българските емигранти напускат страната, според Шрамайер, не толкова по финансови или семейни причини. Решението им по-скоро има политическо измерение - те не желаят да живеят в страна, където техният глас и действия нямат значение, в държава, управлявана от хора като Борисов, Цветанов и ксенофобската, дясно-радикална партия „Атака”.

Изостаналост и агресия

Липсата на ефективна образователна и социална политика Шрамайер включва сред основните причини за изостаналостта на България. Бъдещето на една бивша комунистическа страна е в ръцете на „новото и необременено поколение”, а в България него сякаш го няма. Агресията, криминалното поведение, моралната и културна деградация на младежите може да имат пагубни последици, ако не бъдат взети спешни мерки.

От една променена България ще спечелят всички, убеден е Шрамайер. Не само обикновените граждани, но и политиците, които също биха се чувствали по-сигурни в правова държава, която не застрашава материалното им състояние и защитава децата им. Ако успее да се превърне в „една нормална, правова и просперираща държава и с оглед на облаците над Албания, Сърбия, Косово, Македония, Черна Гора, Румъния и Сърбия, България ще изгрее като звезда на балканския небосклон и ще заеме водеща позиция. Тогава ще получи и безусловна подкрепа както от населението си, така и от НАТО и ЕС. Ще бъде уважавана и сочена за пример. И ако това не е съблазнителна перспектива за всички!“ - пише в края на статията си Клаус Шрамайер.



АГ, ОР, К. Шрамайер, Ж. Казакова, А. Андреев


Отзив »
Сигнатура:
    Илия Димитров Кузманов, ЧЛЕН на СД на СФСМВР при 05 РУ СДВР,
член на УС на СФСМВР
    Kогато животът ти поднесе палячовци, направи си....цирк!




    [+/-] Авторски права за това мнение
    Аватар
    ilia
    Администратор
    Администратор
    Влез в чата на СФСМВР


    Местоположение: София




    Re: Дойче веле

    Мнениеот ilia

    Европа | 13.10.2011
    Държавата, в която честният минава за глупак
    0,,15456903_1,00.jpg
    0,,15456903_1,00.jpg (8.48 KiB) Прегледано 5817 пъти

    Лукс по време на криза
    И това ако не е нахалство! Гърция е на косъм от фалита. Държавата има нужда от всяко евро. В същото време укриването на данъци си остава едно от любимите занимания на гърците. В тази страна честният минава за глупак.



    Скъпите гръцки острови са местата, където човек не пести дори по време на криза. В прозрачно-синята вода се движат яхти и скутери, по шезлонгите на плажните клубове лежат богатите и красивите. Жени със златисти бикини, мъже с пура в ръка. Още в ранния следобед се лее шампанско. От тонколоните се носи лека "боса нова". Този, който тук си поръча две безалкохолни питиета, няма нужда от студен душ. За тях плаща 39 евро.

    Келнерът връчва сметката, в която екстра е включен и шезлонгът. Липсва само ДДС. Втори опит: при плащането получавате нова квитанция, отново без ДДС. Третото настояване води до това, че келнерът се извинява и носи някаква смачкана сметка с ДДС, но цената вече е съвсем друга. Причината е в това, че сметката е от вчера и в нея са вписани питиета, които никога не сте поръчвали.

    Укриването на данъци - масов спорт

    Оттук 5 евро, оттам 5 евро...

    Дори и при нормални обстоятелства на това му се вика нахалство. Който плаща скъпо и прескъпо удоволствията си, за него ДДС-то не е някакъв проблем. Още повече, че за островите ставката е 17, а не 23 процента. Безсрамно е поведението на собствениците на въпросния клуб и по друга причина: преди две години те били заловени, че не са издали и една квитанция за един огромен концерт. Финансовите власти им налагат глоба от почти 4 милиона евро. В крайна сметка се стига до извънсъдебно споразумение за 1.3 милиона.

    Но как е възможно всичко това? Гърция е застрашена от държавен фалит. С 20-те милиарда евро, които - според изчисленията - годишно се укриват от данъци, може да се запуши цялата бюджетна дупка през тази година. Явно собствениците на клуба не се интересуват от това, нито от предупредителните "изстрели" на финансовите власти. Дори и на дъното, те продължават порочните си практики.

    Когато Христос Мелас вижда документите от плажния клуб, е възмутен и иска да ги задържи. Това било негов дълг като гръцки гражданин. 55-годишният Мелас е не само известен данъчен експерт, но и работи в гръцкото министерство на финансите. Като частно лице Мелас остро критикува гръцката данъчна система. "Укриването на данъци тук уж се преследва от закона, но никой не е влязъл в затвора", казва той. Гръцката държава трябвало да заложи на сплашването, като пусне униформени данъчни патрули по кафенетата и ресторантите.

    Държава на самотек

    "Но т. нар. Тройка, имам предвид експертите на ЕС, МВФ и ЕЦБ, не обръща внимание на такива контролни механизми", оплаква се Мелас. Вместо това представителите на Тройката седели пред компютрите и търсели чрез интернет портала Google Earth басейни, като доказателство за незаконно забогатяване. В Гърция ситуацията била като тази в Либия, продължава Мелас: "Въздушните удари не са достатъчни. Ако не навлезе пехотата, режимът няма да падне."

    Дали пък данъчните власти не преследват погрешна стратегия? Димитриос Павлидис не знае как да си отговори на този въпрос. 66-годишният солунчанин притежава фирма за дамско облекло и е засегнат тежко от кризата. Той си плаща данъците. За разлика от китайските конкуренти, "които никога не издават фактури". Павлидис се е обърнал към данъчното разузнаване. Но чиновникът вдигнал ръце и казал, че нищо не може да се направи. Самият Павлидис е достатъчно прям да каже, че когато го контролират, финансовите чиновници винаги искат "Fakelaki", тоест подкуп.

    Фалитът наближава

    Трудно е да се провери доколко историята на Павлидис отговаря на истината. Факт е обаче, че той не е единственият, който поставя слаба оценка на фискуса. Гръцките данъчни служители имат имиджа на саботьори на правителствените усилия за икономии. Те организират т. нар. "бяла стачка", тоест целенасочено бездействие. Нали и техните заплати трябва да бъдат намалени в хода на реформите.

    Бъди патриот! Събирай касови бележки!

    Предприемачът Павлидис е възмутен от данъчната бюрокрация. След избухването на кризата той все по-често получава от клиентите си чекове с предна дата. Те са разрешени в Гърция и позволяват на собственика да ги осребри след няколко месеца. Данъкът обаче трябва да бъде платен веднага. "Когато си на печалба, държавата ти е бизнес-партньор. Когато започнеш да губиш обаче, тя те изоставя на произвола на съдбата", казва Павлидис.

    А Христос Мелас припомня, че е имало времена, когато гърците са събирали всички квитанции. Също и сега те трябвало да бъдат подтикнати да събират касови бележки. Този път от чист патриотизъм. "Гърците все още не са разбрали, че трябва да изискват квитанции отвсякъде, за да предотвратят държавния банкрут", казва той. И наистина: това би било най-простото решение.



    АГ, ШпО, ДБ, К. Цанев, Д. Попова-Витцел




    [+/-] Авторски права за това мнение
    Аватар
    ilia
    Администратор
    Администратор
    Влез в чата на СФСМВР


    Местоположение: София

    Re: Дойче веле

    Мнениеот ilia

    От света | 13.10.2011
    Колко пари Ви трябват, г-н милионерю?
    0,,15457780_1,00.jpg
    0,,15457780_1,00.jpg (6.48 KiB) Прегледано 5817 пъти

    Недоволните: "Системата работи само за богатите!"
    "Ние сме 99-те процента!", скандират недоволните в Ню Йорк. Вчера демонстрантите там промениха тактиката си: решиха да излеят гнева си директно пред къщите на върховния "един процент" - свръхбогатите нюйоркчани.



    Очевидно Рупърт Мърдок не храни особени симпатии към демонстриращите срещу Уолстрийт. Булевардният вестник "Ню Йорк пост", част от неговия концерн "Нюз корпорейшън", представя движението "Окупирайте Уолстрийт" като тълпа безделници. На 11 октомври обаче самият Мърдок се озова на мушката.

    Демонстриращите организираха "милионерски протестен поход" до къщите на известни нюйоркски богаташи и не се ограничиха само с имена на финансисти, както досега. Освен Мърдок в маршрута на похода бяха включени Дейвид Кох, съсобственик на смесения концерн "Кох индъстрис" и един от най-богатите в Ню Йорк; Джон Полсън, мениджър на хедж-фонд, който преди няколко години стана мултимилиардер, залагайки на падащите цени на жилищните сгради; Джейми Даймън, президент на банката "Джей Пи Морган Чейс"; финансистът и търговец на недвижими имоти Хауърд Милстейн.




    "Ние сме 99-те процента!" - бойният вик на протестиращите

    Джонатан Уестин, един от организаторите на "похода срещу милионерите" не очакваше някой от взетите на мушка богаташи да се появи, но въпреки това се надяваше, че посланието ще бъде разчетено. Първата спирка на протестиращите бе сградата с номер 834 на Пето авеню, където живее Рупърт Мърдок. През 2004-та за триетажния пентхаус той плати скромната сума от 44 милиона долара. Демонстриращите останаха пред сградата за около 10 минути, скандирайки "Ние сме 99-те %!" - нещо като неофицален боен зов на движението "Окупирайте Уолстрийт". Има се предвид, че благосъстоянието на 1% от американците е за сметка на огромното мнозинство. Както се очакваше - от самия Рупърт Мърдок нямаше и следа. Една от протестиращите, Лори Бърмингам, сподели, че би искала да му зададе само един въпрос: "Колко пари Ви трябват всъщност, г-н Мърдок?".

    От къщата на Мърдок походът продължи с възгласи като "Хей, милионерю, плати полагащия ти се дял!". Следващата спирка бе 740 Парк авеню - един от най-елитните нюйоркски адреси, където живее Дейвид Кох. А последната спирка бе пред къщата на Джон Полсън, където демонстрантите оставиха пред вратата огромен чек, издаден на името на "върховния 1%". Походът протече мирно и дисциплинирано, както и през последните седмици. Полицейското присъствие бе силно, а 500-те участници в похода не блокираха пътните платна, придвижваха се само по тротоарите.

    „Милионерският протестен поход” имаше конкретно послание: става дума за т.нар. "милионерски данък" - допълнителен налог в размер на 2% върху годишните доходи над 200 хиляди долара в щата Ню Йорк, който обаче се отменя от декември. Искането на демонстриращите е за връщането на този данък. Една от мишените на похода - Джон Полсън, не прие акцията безмълвно. В комюнике той подчерта, че "горният 1%" в Ню Йорк плаща 40 на сто от всички данъци върху доходите, което било от полза за целия град.




    Обама разбира недоволните. Е, и?

    Протестите на движението "Окупирайте Уолстрийт" продължават вече близо четири седмици. Недоволните протестират срещу икономическата и социалната система, срещу правосъдието, но най-вече срещу всемогъществото на банките.Те смятат, че системата защитава единствено интересите на милионерите.

    Междувременно протестните действия обхванаха и редица други американски градове. И докато президентът Обама и други политици от Демократическата партия изказаха разбиране за недоволството на протестиращите, републиканците си остават предимно отрицателно настроени.





    АГ/ДПА/ФАЦ/РЛ/В. Шопов, М. Илчева




    [+/-] Авторски права за това мнение
    Аватар
    ilia
    Администратор
    Администратор
    Влез в чата на СФСМВР


    Местоположение: София

    Безмилостното българско безкултурие

    Мнениеот sfsmvr

      Безмилостното българско безкултурие

      Изображение
      Какво предлага българското съществуване, освен отъпяваща битка за насъщния, бавно оскотяване - и нито миг, в който да се издигнеш по-високо, над материалното. Зарязаната духовност е главната причина за целия ни невървеж.

      Сред правителствените приоритети понякога се прокрадва и идеята за развитие на културен туризъм. На фона на масовото оскотяване и общата оглозгана откъм духовност "мила родна картинка" това звучи ако не цинично, то абсурдно - пише в коментара си Мирела Иванова:

      Преди броени дни се проведе поредният и много интересен семинар, организиран от Обсерваторията по икономика на културата с подкрепата на Гьоте институт. Винаги, когато имам възможност, присъствам – първо, защото проучванията и анализите, които се представят, са направени твърде професионално, а дискусиите след това – твърде интересни, и второ – за да съм наясно с безнадеждността, натрупала се през годините в битието и перспективите на националната ни култура.

      Казвам го без уговорки и преувеличения, без краткотрайните илюзии, че общата картина скоро или изобщо някога ще се промени. Защото отделните успехи, на отделни творци или институции, понякога са в състояние да заличат общото тягостно впечатление – например, ако минеш в определен ден преди обед по улица „Раковски” и видиш огромната опашка пред касата на Сатиричния театър или пък прочетеш във вестника, че български писател получава европейска награда. (Снощи в Брюксел я получи Калин Терзийски, автор на Дойче веле – бел. ред.)

      Една птичка пролет не прави

      Да, тук и там се случват чудеса, най-често въпреки: времето, безпаричието, кризата, липсата на визия и отношение. Изключения, които да потвърдят правилото за отсъстващата държавна политика. Очевидно е, че българските правителства не разглеждат възможностите за равен достъп на българите до културни събития като фактор в устойчивото развитие на страната, като условие за подобряване на обществения климат в България и една от най-същностните косвени причини за просперитета ни.

      Това са констатации, които звучат общо и нито досягат истинския драматизъм, с който всекидневно се сблъскват посветените на изкуството хора, нито пресъздават и на йота безутешността на “зарязаната” пред телевизора, оставена без избор и възможности масова аудитория. На въпроса “Ако не посещавате определен вид културни развлечения, каква е най-често причината за това?” една четвърт от българските граждани отговарят: “В населеното място, където живея, няма културни дейности”, а една пета пък нямат финансови средства, които да отделят за нова книга или концерт, театрално представление или посещение в музей или галерия.

      Назовимите и неназовими страхове

      Наричаме демократично обществото, в което съучастваме към днешна дата, а демокрацията несъмнено предлага избор. Какъв е изборът пред българите, в чиито населени места не съществува никаква форма на културен живот? Освен бедност и безработица, цели региони от страната са завладяни и от тоталната безмилостност на безкултурието, отнето им е не само доверието в сигурността на живота, но и досега до каквато и да било духовност или красота на надматериалното.

      Какво предлага съществуването, освен отъпяваща битка за насъщния, обслужване на елементарни потребителски нужди, бавно оскотяване – и нито миг, в който да се издигнеш по-високо, да се приближиш до душата си.

      Не мога да го докажа с математически изчисления или пазарни еквилибристики, но мога да го твърдя категорично: основната причина за невървежа тук е тъкмо изоставеният духовен градеж. Затова и българите се сринаха вътре в самите себе си и вече трудно ще ги вдъхновиш с общонационална кауза. Можеш да ги плашиш или залъгваш с реформи, да ги натикваш в политически комбинации и оцеленчески стратегии, но какво от това? В държавата на слепите и едноокият е цар.

      Автор: Мирела Иванова




    [+/-] Авторски права за това мнение
    Аватар
    sfsmvr
    SFSMVR Admin
    SFSMVR Admin
    Влез в чата на СФСМВР


    Местоположение: България, София, ул. "Иван Вазов" №42, ет.2, ап.7

    Кога ще проговорят българските политици на правилен българск

    Мнениеот sfsmvr





    [+/-] Авторски права за това мнение
    Аватар
    sfsmvr
    SFSMVR Admin
    SFSMVR Admin
    Влез в чата на СФСМВР


    Местоположение: България, София, ул. "Иван Вазов" №42, ет.2, ап.7

    Re: Дойче веле

    Мнениеот ilia

    Българските медии в огледалото

    България заема актуалното 80-то място в скалата на медийната свобода
    ЕП до НС: "В България има цензура, медиите са истинска пародия, убиваща смисъла на самата професия". Какво се случва с българските медии? То симптом ли е или вече е станало диагноза, пита Георги Папакочев.



    В последно време българската медийна среда е подложена на особено критични оценки и сериозни удари. В доклада си за 2011 година авторитетната организация „Репортери без граници” класира България по свобода на медиите в самата опашка на европейските държави, като нейното 80-то място се дели със Сърбия, Чили и Парагвай, а на последните три места в списъка са Туркменистан, Северна Корея и Еритрея.

    В изследване от края на миналата година на „Асоциацията на европейските журналисти – България”, половината от 113-те анкетирани местни журналисти дават еднозначно лоша оценка за свободата на словото в страната. Тези дни в отворено писмо до медийната гилдия и с копие до Народното събрание, български депутат в ЕП Зависима преса
    посочва: Зависима преса „В България вие не сте свободни, словото ви е
    цензурирано, а медийната среда е превърната в пародия, която не само резили страната пред света, но убива и смисъла на собствената ви професия, дискредитирайки я с всеки изминал ден в очите на потребителите”. Евродепутатът вече е запознал с писмото си зам.-председателката на ЕК по цифровите технологии Нели Крус. Какво всъщност се случва с българските медии? То все още симптом ли е, или вече се е превърнало в диагноза?

    „Бият Паниковски!”

    Според доц. д-р Орлин Спасов, ръководител на фондация „Медийна демокрация”, за съжаление по-скоро може да се говори за диагноза. През последните няколко години съществува трайна тенденция на „сриването” на страната в престижната глобална класация на „Репортери без граници”. Но онова, което прави особено впечатление в доклада за миналата година е, че българските журналисти продължават да бъдат заплашвани и дори умишлено нападани за своите разследвания. Най-застрашени са онези от тях, които се занимават с проблемите на корупцията и организираната престъпност. Доц. Спасов смята обаче, че по-големият проблем се съдържа в идентифицираната в доклада криза на плурализма на медиите. Вижда се, че алтернативността в критичните гласове все по-често се чува откъм медии, които са периферни, намират се встрани от медийната публичност и естествено в Интернет.

    Ремонт на пътища или на медии?

    Зависим от пресата

    От своя страна доц. Георги Лозанов, председател на Съвета за електронни медии припомня старите си предупреждения, че ако не бъде направена по-сериозна структурна промяна на официалната публичност, което трябва да мине през Закон за медиите, страната ще продължи да се срива в подобни класации. Много е тъжно, че го докарахме дотук, констатира медийният експерт и допуска, че няма къде вече по-ниско да се падне. Според него отдавна е трябвало да бъдат приети решения, свързани с прозрачността на капиталите в медиите, с праговете на медийната концентрация, нужен е бил анализ на капиталите, които носят след себе си зависимости, например. Необходима е цялостна реконструкция на средата, защото когато тази среда не може да гарантира независимост на журналистиката, тогава отделните журналистически поведения започват да губят важност. А това пречи, на базата на персоналното поведение на един или друг журналист той да защитава свободата на словото. Според доц. Лозанов страната е влязла в такава фаза и това налага медиите да станат приоритет в нормативното мислене и въобще на публичния дебат.

    Конците на медийната кукла

    Доц. Орлин Спасов открива друг показателен акцент в класацията на „Репортери без граници” - факта, че дори страна като Унгария, изключително критикувана за промените в своето медийно законодателство, позволяващи на управляващите да имат контрол върху медиите, е много по-напред в класацията от България. Според него това означава, че „не-свободата” в местни условия не е резултат толкова от регулацията, колкото от използването на други неофициални канали за въздействие върху българските медии. Въпреки, че вече доста се говори и пише за това какви са тези канали, те продължават да действат твърде успешно.

    Убийствената жълтения

    Медии колкото щеш, по-важното е какви

    Председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов съзира нещо още по-опасно: медиите в страната се превръщат в проблем за обществото. Заради конкурентни стратегии, дори заради кризата, която създава модели за самосъхранение, представата за медиите въобще много силно се измества към жълтите медии. Това е цялостна тенденция в прехода, но сега в масовата представа нормални и жълти медии започнаха да съвпадат. Тенденцията се свързва с появата на нови издания, нови тв-канали и радиостанции. Да, жълтата журналистика понякога поставя важни теми, но няма авторитет и по този начин медиите по условие губят своята авторитетност, твърди доц. Лозанов.

    Следи ли някой за свободата на словото в България или оценки се чакат единствено отвън? Според председателя на СЕМ доц.Георги Лозанов свободата на словото сама по себе си се мери най-добре извън страната, защото вътре винаги има повече или по-малко стремеж за оцеляване. Но не бива да се забравя, предупреждава експертът, че външните оценки стъпват върху анонимни анкети с български журналисти и в крайна сметка външната оценка се оказва начинът, по който местната журналистика гледа сама на себе си в момента.

    Автор: Г. Папакочев; Редактор: А. Андреев




    [+/-] Авторски права за това мнение
    Аватар
    ilia
    Администратор
    Администратор
    Влез в чата на СФСМВР


    Местоположение: София

    Re: Дойче веле

    Мнениеот ilia

    Европа | 28.01.2012
    Фискалният пакт - разковниче или много шум за нищо?

    Новата цел: затягане на бюджетната дисциплина
    На срещата си в понеделник държавите от Европейския съюз смятат да подпишат нов договор за бюджетна дисциплина. Фискалният пакт би трябвало да доведе до редуциране на задълженията. Това ли е дългоочакваният пробив?



    Последните детайли все още се уточняват, но федералното правителство няма съмнение, че всичко ще мине гладко. В което няма нищо невероятно, тъй като идеята за засилване на бюджетния контрол е на канцлерката Ангела Меркел. На последната среща на върха на Общността през декември Меркел не скри задоволството си, определяйки като пробив и трайно решение на въпроса с дълговата криза постигнатото споразумение между всички държави от Европейския съюз с изключение на Великобритания. Междувременно текстът на договора бе съгласуван за рекордно кратко време. Пактът вече не е толкова строг, колкото им се искаше на двамата му родители - Меркел и Саркози. Президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман е на мнение, че става дума за "важен принос" към намирането на решение за кризата. Евродепутатът Елмар Брок нарича пакта "важен елемент", който обаче сам по себе си няма да бъде достатъчен.

    Санкции срещу най-закъсалите

    Германия настоява всички да задействат спирачката за трупане на нови дългове

    Според Елмар Брок текстът на договора подлежи на подобрения, но и така създава възможности за автоматично налагане на санкции и задвижване на процедура по неизпълнение на задълженията. Това е особено важно, за да не се стига до разцепление в Европа, смята Брок.

    На практика Пактът се сключва извън същностните европейски договори заради наложеното от Великобритания вето. Британският премиер Камерън предприе този ход поради опасения, че той ще означава загубата на суверенитет по въпросите на националния бюджет. Пактът предвижда автоматично налагане на глоби при наличието на твърде голям дефицит. Не е ясен засега само размерът на бъдещите санкции. Освен това ще бъде въведена "спирачка пред трупането на нови задължения", която в дългосрочен план трябва да доведе до балансиране на бюджетите. Канцлерката Меркел намира точно тази мярка за особено важна в контекста на факта, че за Германия тази спирачка е и конституционно фиксирана.

    Германия обаче не можа да наложи искането си "спирачката" да бъде записана и в конституциите на останалите държави. А и са допустими изключения при извънредни обстоятелства или по-силна рецесия. Меркел отхвърля категорично упреците, че се опитва да наложи своята воля, тъй като е начело на най-голямата страна в еврозоната. "Готови сме да се учим едни от други", казва тя.

    Нищо ново

    С изключение на спирачката за дългове, която всъщност представлява предписание за намаляване на дефицита и справяне без трупането на нови задължения, в правилата на фискалния пакт няма нищо друго изключително. Еврокомисарят по валутната политика Оли Рен изтъкна неотдавна на среща на финансовите министри от Общността в Брюксел, че 99 процента от записаното в пакта и сега си е част от европейското право. Става дума само за още едно подчертаване на най-важното, заяви Рен: "Фискалният пакт е същностно задължение за поддържане на бюджетната дисциплина от националните парламенти на страните-членки на Европейския съюз. Това е основната му полза. Той ще бъде приложен най-вече чрез съществуващите правила и закони."

    Само държавите, които се присъединят към фискалния пакт, ще могат да се възползват в бъдеще от спасителния фонд на 17-те държави от еврозоната. Договорът би трябвало да влезе в сила след една година, след ратифицирането му от националните парламенти. Което също би било рекордно кратък срок. Експертите са единодушни, че договорът няма да помогне за разрешаване на актуалната криза, действието му ще се прояви едва в бъдеще.

    Много шум за нищо?

    Какво ли носи този път в багажа си канцлерката Меркел?

    Във връзка с неучастието на Великобритания в пакта шефът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу предупреди да не се създават нови институции, които да конкурират съществуващите структури. "В крайна сметка договорът трябва да доведе до повече Европа, а не до по-малко", каза Барозу.

    Лидерът на социалистите в Европейския парламент Ханес Свобода разкритикува подхода на Меркел и Саркози. Фокусирането върху фискалния пакт би било погрешно, казва той и допълва, че не е изключено всичко да се окаже много шум за нищо. Много по-важно би било да се водят разговори за ролята на Европейската централна банка, за еврооблигациите и мерките за стимулиране на конюнктурата. "В Европа има достатъчно политически структури. Но до момента държавните и правителствените ръководители, и най-вече канцлерката Меркел, отказват да работят в тези структури." Липсва волята за съвместно решение, убеден е Свобода.

    Полският министър-председател Доналд Туск от своя страна изрази съображения срещу фискалния пакт и поиска повече влияние за държавите, които още не са въвели еврото. Няма яснота и каква позиция ще заеме при преговорите унгарският премиер Виктор Орбан, който е обект на остри критики в Европейския съюз заради начина си на управление. Съвсем не е изключено той да отхвърли пакта. За да не се стига до забавяния, повечето държавни и правителствени ръководители смятат да подкрепят идеята, пактът да влезе в сила и преди всички включени в него страни да са го ратифицирали. Къде обаче да е границата - 10,12 или 17 държави - още не е ясно.

    Автор: Б. Рийгерт, Б. Михайлова; Редактор: Е. Лилов




    [+/-] Авторски права за това мнение
    Аватар
    ilia
    Администратор
    Администратор
    Влез в чата на СФСМВР


    Местоположение: София

    Re: Дойче веле

    Мнениеот ilia

    България - шампион в сенчестия бизнес

    Като в театър на сенките
    Нов епизод от поредицата "На опашката на Европа": от сивата и черната икономика през парите в плик до наркотиците - България e водеща в ЕС по разпространение и практикуване на полулегални стопански дейности. Уви.



    Според български и чужди оценки между 1/5 и 1/3 от БВП на страната се върти в сивата зона. Това показват данните от нов анализ на Центъра за изследване на демокрацията със съдействието на германската фондация Фридрих Еберт.

    20 милиарда в сенчестия бизнес

    България уж излезе от кризата през втората половина на 2010 г., но през последните 2 години скритите обороти нерекъснато бележат ръст. Според експертите, към 20 млрд. лева от приходите на националната икономика се произвеждат в полулегалния бизнес. Балонът, който надуват спекулантите с недвижими имоти, държи първото място. Сред секторите с най-висок дял на скрити доходи и източване на ДДС могат да се посочат още търговията на дребно, ресторантите, хотелите и туризмът. В челото присъстват още търговията с горива и здравеопазването.

    Шест от всеки 10 лева от сенчестия бизнес в крайна сметка влизат в официалната икономика. Да, по време на рецесия сивият бизнес създава заетост. Но с това приключва списъкът на положителните ефекти. Иначе скритата икономика води до изкривени пазарни взаимоотношения.

    Защо бизнесът се криe?

    Черноработник с количка

    Според Тихомир Безлов в отделни индустрии бизнесът е отишъл в сивото, за да оцелее при кризата. Така се свиват разходите, а "пребоядисването" на работните места от бели в сиви "изпарява" част от оборотите. При акцизите на алкохол, горива и така наречената "нощна" индустрия обаче държавата успя да изстиска повече. От свързването на бензиностанциите в реално време с НАП например хазната прибра 50 милиона лева, посочва експертът.

    Практиките "заплати в плик" и "работа на черно" продължават да виреят в България, защото така се избягва плащането на данъчно-осигурителни вноски. Колкото и да е парадоксално дори държавата има принос в масовизирането на тази практика. През 2009 и 2010 г. правителството дотолкова се улиса в строежа на магистрали, че забрави да изплаща своите стари задължения към фирмите. Те на свой ред казаха: Няма да плащаме от джоба си онова, което ни дължи държавата.

    Полулегалната и нелегалната икономика се наричат с най-различни имена: "сива", "черна", "подземна", "нелегална", "неотчетена". Става дума за различни явления, които обаче са свързани помежду си. Ядрото на сивото се формира в черната, съвсем незаконната икономика. Когато говорим за черна икономика, на първо място имаме предвид търговията с наркотици. Около нея възниква най-опасната зона, защото там се създават устойчиви структури, базирани на насилие.

    Заплата в плик

    Легалната, но недекларирана икономика пък е най-голямата част от скрития бизнес. Тук влизат както дейности, близки до черната икономика, като контрабандата на алкохол и цигари, така и такива, които в по-голямата си част са на светло - заплати в плик и работа на черно.

    Оставете малките на мира!

    Според експертите на ЦИД, държавата трябва да противодейства по различен начин на различните прояви на нелегален и полулегален бизнес. Засега обаче тази диференцирана съпротива никаква я няма. Авторите на доклада стигат до следните цифри: около 6-7 хиляди фирми правят големия бизнес в България. Те имат печалба и реално плащат данъците в страната. Всички останали 260 хиляди фирми са различни форми на самонаетост от типа “мама, татко и аз”. Но държавата изисква и от тях да спазват всички регулации, които важат за големите фирми.

    Ако вземат насериозно това изискване, повечето малки фирмички веднага ще фалират. И тук е големият проблем. Държавата показва мускули най-често спрямо малките фирми. А ще постъпи много по-мъдро, ако извърши само 100 проверки, всяка от които обаче да върне в бюджета 14-15 милиона лева – вместо сегашните хиляди проверки с по 100 лева глоба, обобщава Руслан Стефанов. Всъщност такава е и практиката в много страни от ЕС – микро-предприятията се облагат с минимални данъци, плащат нещо като патентна такса и никой не ги тормози с регулации и други дребни изисквания. Така все повече от актьорите в сенчестия бизнес решават да излязат на светло, от което приходите в хазната растат.

    Автор: А. Ненкова; Редактор: А. Андреев




    [+/-] Авторски права за това мнение
    Аватар
    ilia
    Администратор
    Администратор
    Влез в чата на СФСМВР


    Местоположение: София

    Re: Дойче веле

    Мнениеот ilia

    Европа се нуждае от британското "Yes"

    Подкрепата на Лондон все още се бави
    Вместо да подкрепи кризисния мениджмънт британският премиер Дейвид Камерън раздава словесни шамари по адрес на Ангела Меркел и Никола Саркози. Така той вреди на Европа. Но така също и на страната си.

    0,,6679653_11,00.jpg
    0,,6679653_11,00.jpg (6.19 KiB) Прегледано 5493 пъти


    Европа старее ли, старее. Европейците ставаме все по-малко. Столетия наред континентът играеше централна роля за света. Сега напред излизат страни, които доскоро наричахме бързо развиващи се. Бразилия, Индия или Китай са нации с мащабен растеж - демографски и икономически. Ако Европа иска да върви в крак с тях, тя трябва да функционира като едно цяло. Защото отдавна вече една държава сама, дори и да се нарича Обединено кралство, не може да постигне нищо по-сериозно, ако играе соло в световния концерт. Изглежда обаче, че Великобритания не осъзнава напълно този факт. Как иначе да тълкуваме това, че британското правителство демонстративно спъва европейския консенсус?

    Атаките на Камерън

    Британският премиер Дейвид Камерън често сочи с пръст по посока на...

    Вярно, че британциите са известни със своята евроскептичност. Известна е и тяхната неприязън към Германия, което отчасти е обяснимо. Въпреки това не е много ясно, защо точно британският премиер трябва да атакува така яростно Ангела Меркел и Никола Саркози. Германската канцлерка и френският президент полагат искрено усилия, може би не винаги сполучливо, за решаване на европейската дългова криза. Вместо признание обаче Лондон е заел отбранителна позиция, използвайки преграден огън. Капчица признак за конструктивен принос няма в поредния залп на британския премиер: "По време на криза човек не бива да се поддава на страхове за провал", заяви Камерън очевидно по адрес на Меркел и Саркози. Дотук обаче не сме видели нито една конструктивна британска инициатива. Откъм Острова в Европа се чува най често "No." Вкл. по отношение на новата инициатива, т.нар. фискален пакт. Великобритания е единствена от 27-те страни-членки на ЕС, която остава извън него.

    Преграден огън от Лондон

    ...Меркел и Саркози, на които често им се налага да се бранят

    Вместо това Лондон защитава гръмко искането си за увеличаване на средствата в защитния чадър. В него Германия е главен донор и с основание канцлерката Меркел твърди, че не е в служба на Европа евентуалното претоварване на най-мощната европейска икономика. Към това се прибавя транзакционният данък, който би задължил виновните за кризата да участват активно в нейното решаване.

    Практиката ще покаже дали този данък действително ще постигне целта си. Още отсега обаче е ясно, че ефектът щеше да е значително по-голям, ако Великобритания бе склонила да въведе този данък. Това би могло да се окаже болезнено за финансовия център Лондон, но би излъчило сигнал към света, че Европа е сплотена. Защото само една солидарна Европа може да бъде силна Европа.

    АГ, Фокус, МФ, Б. Емануилов; Редактор: Е. Лилов




    [+/-] Авторски права за това мнение
    Аватар
    ilia
    Администратор
    Администратор
    Влез в чата на СФСМВР


    Местоположение: София

    Re: Дойче веле

    Мнениеот ilia

    Крушението на един легендарен шпионин
    0,,4618515_1,00.jpg
    0,,4618515_1,00.jpg (5.15 KiB) Прегледано 5493 пъти

    В името на петолъчката
    Той доставя на Сталин решаващи информации не само за плановете на Хитлер, но и за строежа на американската атомна бомба. Легендата Ким Филби, който десетилетия служи на Съветите, умира в Москва в отчаяние и изолация.



    Младият британец прави отлично впечатление на Йоахим фон Рибентроп - посланикът на Хитлер във Великобритания. Роденият през 1912 година Ким Филби спада според него към онези англичани, които залагат на съюз с германския Райх, включително поради неприязън към Съветския съюз. Филби, възпитаник на Кеймбридж, е редактор на списание "Anglo-German Review", издавано от "Anglo-German Fellowship", една основана през 1935 година британска пронацистка организация, към която на моменти принадлежат до 50 представители на двете камари на британския парламент. На събрания на "Fellowship" говорят функционери на Националсоциалистическата партия, както и лидери на Хитлерюгенд.

    Британецът Ким Филби

    Авантюристът Филби

    Нацистите обаче не подозират, че младият PR-специалист храни симпатии не към Фюрера в Берлин, а към най-големия му враг. Излязла наскоро в Москва биография на Ким Филби документира подробности от неговия авантюристичен живот. Автор на книгата е Николай Долгополов, заместник-главен редактор на вестник "Российская Газета" и издател на поредица книги за съветския шпионаж. Тъй като Долгополов се ползва с доверието на руското външно разунаване, получава достъп до засекретени досега документи от огромното досие на Филби.

    Авторът описва подробно кой вербува Филби. Това е Арнолд Дойч, една легендарна фигура в историята на Съветските тайни служби. На 20-годишна възраст Дойч, който говори няколко езика и е потомък на еврейско семейство от Виена, става активист в Комунистическия младежки съюз, след което отива във външното разузнаване, където бързо прави кариера като топ-вербовчик. В различни европейски страни Дойч вербува млади и перспективни агенти.

    Филби е безспорно най-голямата плячка за "ловеца на хора" Дойч, тъй като през 1940 година успява да направи кариера в британското разузнаване "Secret Service", включително и с доклади за добре изучената от него теория на марксизма-ленинизма. В британското разузнаване аристократът Филби се издига през 1944 година дори до поста ръководител на отдела за борба срещу комунизма. След Втората световна война, от 1949 до 1951, той координира в САЩ сътрудничеството между американските и британските тайни служби.

    Легендарната "Енигма" за кодиране на съобщения

    Човекът на Сталин в Secret Service

    Преди битката край Курск през лятото на 1943 година Филби предава на Москва информации на британските служби за военната мощ на германците. Човекът на Сталин в Secret Service доставя освен това допълнителни информации защо американци и англичани изчакват с откриването на втори фронт.

    През 1944 година той електризира своите съветски работодатели с указания за американските планове за строеж на атомна бомба. Така Филби допринася в решаваща степен за успеха на Съветското разузнаване да се добере до източници, от които да почерпи данни за строежа на американската бомба. Съветският съюз успява да построи и собствена атомна бомба, с която извършва изпитание през 1949 година.

    Също и след смъртта на Сталин Ким Филби остава верен на Москва. След почти 30 години служба в полза на Съветския съюз неговата секретна дейност внезапно намира своя край в Бейрут. Там той работи за Secret Service и паралелно е кореспондент в ливанската столица на вестниците "Обзървър" и "Икономист". Издава го негова стара позната.

    През 1937 година Филби безуспешно се опитва да вербува мразещата нацистите Флора Соломон. Тогава той я убеждавал "да направи нещо за мира" и да шпионира за Съветите. На нея обаче не й харесват критичните към Израел статии на журналиста Филби. През 1962 година Флора Соломон решава да го издаде на британското разузнаване.

    Филби издава на Москва плановете на нацистите

    В изолация

    Това, че Филби е бил "интервюиран" от Secret Service, предизвиква тревога в Москва. Сегашната руска публикация слага край на спекулациите около това как Филби е успял да се завърне в избраната от него втора родина. Съветският товарен кораб "Долматов" го взима от бейрутското пристанище и през Средиземно и Черно море оставя Филби в Одеса. Там хора на съветското контраразунаване поемат един дълбоко покаял се Филби, съсипан от това, че трябва да прекрати мисията си. Често менящите се придружители от КГБ му пречат да се приспособи към новия живот.

    Така постепенно Филби изпада в изолация. Бившият топ-агент започва да търси разтуха в алкохола. Страда от безсъние. Бивш офицер от КГБ, работил дълги години с него, говори в книгата открито за "вътрешната трагедия" на агента. Руската му съпруга Руфина, с която се запознава в Москва, предотвратява окончателното му рухване. Филби се отчуждава в затвореното общество на съветската държава. До края на живота си през 1988 говори лошо руски. Хвърляйки поглед назад, съпругата му Руфина казва: "Бедността на възрастните съветски граждани го шокираше. Той беше разочарован от системата."



    АГ, ДПА, ШпО, Б. Емануилов, Редактор: Б. Узунова




    [+/-] Авторски права за това мнение
    Аватар
    ilia
    Администратор
    Администратор
    Влез в чата на СФСМВР


    Местоположение: София

    Facebook коментари

    Предишна

    

    Назад към Архив



    Кой е на линия

    Регистрирани потребители: Alexa, bingbot, Facebook, Google [Bot], YandexBot3

    cron