Каква реформа е нужна в МВР

[   Facebook коментара ]

Каква реформа е нужна в МВР

Мнениеот sfsmvr

    Каква реформа е нужна в МВР

    МВР е една империя от неефикасно управлявано имущество и хора: близо 53 000 служители, хиляди сгради, каквито се сетите превозни, плавателни, и летателни средства (освен самолет), собствена болница и здравни клиники, почивни бази, стадиони и стрелбища, обучителни и образователни центрове, телекомуникационни мрежи, научни институти, няколко фирми и производствени цехове, куриерска служба, духов оркестър, музей, коне, кучета, фризьорки, хранително-производствени отдели и ресторанти и (буквално) какво ли още не. Ако държавата спре да работи, "системата" на МВР може сама да продължи да съществува.

    Поради това въпросът "Каква реформа е необходима в МВР" има множество отговори и всяко правителство идва с идеи за поправки на един или друг елемент от пъзела. Никога обаче тези реформи не са били предшествани от цялостен анализ на системата. Идеята да се отделят някои "нетипични" функции (регистрации на автомобили или издаване на документи) има смисъл дотолкова, доколкото цялата тази империя ще стане по-управляема, ако се прави от няколко министерски екипа или от местната власт, а не в едно-единствено министерство. Иначе в Европа стандарт за "типични дейности" за МВР няма.

    Затова стесняваме въпроса, до това, което най-вече вълнува обществото, протестиращите и ЕС – "Каква реформа е нужна, за да може ефективно да се борят корупцията, престъпността и олигарсите". Цялостен отговор за последните 23 години не дойде нито от управляващите, нито от гражданското общество, нито от Европейската комисия. Експертизата за реформата на МВР остана затворена вътре в системата. Дебатът се върти от и около хора, които са обремени в мисленето си от наследството на Държавна сигурност и които познават слабо устройството на системите в развитите демокрации.
    През всичките тези години Европейската комисия и западните ни партньори не можаха да ни наложат матрица за реформа в сектора за вътрешна сигурност. По-точно не се наложиха принципите, върху които почива демократичният контрол върху полицията и службите за сигурност. Универсална матрица няма. В ЕС всеки си е избрал някакъв модел. Принципи обаче има. Те могат да бъдат сведени до два основни - политическа независимост на полицията и службите и ефективен контрол върху тях. Изглеждат като да си противоречат, но това е само на пръв поглед. Липсата именно на тези принципи прави каквито и да било структурни реорганизации (каквито са и последните прехвърляния на СДОТО и ГДБОП) безсмислени, а понякога и вредни или опасни.

    Преди 1989 г. Народната милиция и Държавна сигурност имаха задача да поддържат комунистическия режим. Основният принцип на контрола върху тях бе те бъдат част от управленската машина на БКП. Те бяха механизъм за социален и икономически контрол. Те бяха палката, ухото, а често и мозъкът на режима. Тяхната основна задача бе да поддържат режима.

    Проблемът е, че принципът управляващи и полиция да са "едно неразделно цяло" и полицията да работи в полза на политическото оцеляване на тези, които са на власт, се промени много малко през последните 23 години. МВР/ДАНС продължиха да се ръководят основно от политически поръчки – в партиен, а често и частен интерес. Дори когато една мащабна операция срещу престъпна мрежа е за "общото благо", рядко се пропуска извличането на политически (медиен) дивидент. Това свръхполитизиране става възможно чрез съсредоточаване на изключителна власт в ръцете на министъра на вътрешните работи и липсата на достатъчна оперативна независимост на полицията.

    Държавата и в частност министърът на вътрешните работи контролира полицията основно чрез една-единствена политика – кадровата. На всеки четири години в по-голямата част от системата се поставят верни на министъра хора. Тези чистки са придружени с "кървене на системата", при което десетки опитни кадри напускат. Представете си какво би се случило в една голяма корпорация, ако на всеки няколко години уволняваха топ 250 мениджъри (колкото е приблизителният брой полицейски шефове – областни директори, шефове на РУП, и т.н., които са сменяни). Лекотата, с която полицейските началници могат да бъдат премахвани, води до основния проблем – никой от тях не смее да разследва сериозни престъпници, корупция или олигарси, без да има "разрешение" на политическото ръководство. Опитните полицаи няма нужда да търсят политическа санкция. Те просто знаят кой с кого е вързан и кой може да бъде "пипан". Политиците също са внимателни, защото зависят от една голяма мрежа от местни и национални олигарси, които контролират народни представители, медии или магистрати. Много бързо даден министър може да бъде сготвен, ако реши да действа по-радикално или да изисква "нулева толерантност" (освен за "битовата престъпност – там интереси рядко се засягат).

    В развитите демокрации политическо влияние върху полицията и службите също има, но са измислени и редица механизми, които хем дават известна доза на независимост на полицията, хем има достатъчно лостове нейната дейност да бъде контролирана. Политическото ръководство е дистанцирано от професионално-полицейското. Министърът определя политики и осъществява контрол, а не ръководи разследвания и много рядко коментира такива. Контролът върху полицията не се осъществява чрез кадрови промени, а чрез задаване на политиките и посоките на работа; чрез анализ на престъпността и дейността на полицията; чрез политически независими инспекторати, агенции или комисии, контролиращи изпълнението на приоритети; чрез модерни системи за управление на човешките ресурси, които не позволяват произволно отстраняване на полицейски шефове; чрез цялостна система за противодействие на корупцията в полицията.

    В България и в МВР липсват всичките тези инструменти за контрол. За да се изградят, реалистично са необходими повече от един четиригодишен мандат. Ако има добре (финансово) мотивирани и обучени хора, може да стане и по-бързо. В България няма как да се случи по-бързо – нито пари има, нито кадри. По-лошото е, че такава дългосрочна реформа изисква партиите да се разберат поне за общите й приници, което никога не е ставало. Реформите в стил "напред - назад", на които е подлагано МВР през последните 20 години, без да се търси какъвто и да е политически консенсус, са против обществения интерес.Те създават трусове и работата на системата спира. Печелят най-вече престъпниците.

    Авторът е бивш зам.-министър на вътрешните работи (март - май 2013) и старши експерт в Центъра за изследване на демокрацията

    capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgari ... jna_v_mvr/




[+/-] Авторски права за това мнение
Аватар
sfsmvr
SFSMVR Admin
SFSMVR Admin
Влез в чата на СФСМВР


Местоположение: България, София, ул. "Иван Вазов" №42, ет.2, ап.7




Facebook коментари



Назад към Архив



Кой е на линия

Регистрирани потребители: bingbot, YandexBot3

cron